Детското орално здраве

Как родителите могат да следят оралното здраве на техните деца още от ранна възраст?

Посочените съвети подпомагат ранното откриване на потенциални проблеми, засягащи детското орално здраве, които оказват пряко въздействие върху цялостното развитие на детето.

Допълнително, обясненията са добър ориентир и за специалисти с цел ранна превенция на евентуални дентални заболявания и логопедични нарушения.

 

1. Позата на главата и тялото – наблюдавайте главата, врата и тялото на детето ви докато е в изправено и седнало положение. Неправилната позиция на главата и шията могат да са индикатор за появата на лицева асиметрия. Също така следете дали детето ви:
– често накланя главата си на една страна
– постоянно издава главата си напред (особено в изправена позиция)
– има отпуснати и приведени напред рамене
– седи и стои прегърбено
– може да поглежда само през едното си рамо
– и тялото му изглежда или го усещате прекалено напрегнато

2. Формата на лицето – можете да определите формата на лицето на вашето дете фронтално като:
– кръгла или овална
– квадратна
– продълговата и стеснена

Тук възниква въпросът коя е „най-добрата“ форма на лицето. Отговорът е квадратната, тъй като предразполага към оптимално развитие на горната и долната челюст. От своя страна, издълженото лице води до стесняване на лицево-челюстните структури, криви зъби и устно дишане.

Допълнително, обърнете внимание и на брадичката и как изглежда тя в профил:
– изпъкнала
– вдлъбната
– отпусната

Вдлъбната брадичка (в някои случаи силно изтеглена назад) е знак за недоразвита долна челюст.

3. Очите – те са добър индикатор за лицева симетрия и правилен растеж и развитие на горната челюст (максила). Кожата около очите може да ви подскаже дали има недоразвитие на някои черепно-лицеви структури. Вземете предвид и дали:
– очите или ъгълчетата на очите на вашето дете са увиснали
– детето има тъмни кръгове под очите.

Последното е свързано с неправилното дишане през устата и нарушенията на съня.

4. Бузите – те разкриват мускулния тонус на лицето. Обърнете внимание дали бузите на вашето дете са отпуснати и закръглени или стегнати и добре оформени.

5. Устните – полезен индикатор за наличието или липсата на лицев мускулен баланс са именно устните. Силата и тонусът на мускулите антагонисти (извършващи противоположни движения) трябва да са приблизително еднакви, за да се наблюда мускулен баланс на цялото тяло, включително и на лицето.
Можете да разгледате устните на вашето дете и да прецените дали фронтално те са еднакви или не, както и дали един от двата ъгъла на устата е различен и/или увиснал.
Допълнително, наблюдавайте дали устните са плътно затворени в покой или детето ви често диша през устата. Също така дали брадичката изглежда стегната и/или изпъкнала с трапчинки и линии по и около нея, ако помолите детето да си затвори устата и да диша само през носа.

6. Носът – как диша детето?
Най-лесният начин да прецените дали детето ви диша предимно през носа или през устата е да го наблюдавате как извършва някоя от любимите си дейности – разглеждане/четене на книжка, рисуване/оцветяване, игра с конструктор и др.
Ако устата му е постоянно отворена, диша тежко и шумно, то е налице устно дишане. Най-често срещаните причини за това са:

– алергия
– изкривена носна преграда (септум)
– сенна хрема
– хроничен синузит и др.

Изключително важно е и как спи детето:

– дишането му е шумно и е с постоянно отворена уста
– често хърка
– сънят му е непълноценен и през деня е уморено, раздразнително, с понижени внимание и концентрация и др.

7. Твърдото небце – обърнете внимание дали т.нар. покрив на устата е:
– с U-образна или V-образна форма
– тясно или широко
– високо
– със зачервени и/или възпалени краища

Добре и правилно развиващото се твърдо небце трябва да е широко и плитко, с U-образна форма.

8. Темпоромандибуларната става – терминът дисфункция на темпоромандибуларната става (ТМД) се използва за означаването на проблеми, свързани с фунционално нарушение на ТМС, както и на структурите и мускулите, включени в дъвкателния процес.

Етиологични фактори могат да бъдат някои дентални проблеми, едностранно дъвчене, постоянно дишане през устата, мускулно напрежение вследствие на стрес и тревожност, патологични навици (гризене на нокти, подпиране на брадичката с ръка, стискане или скърцане със зъби по време на сън).

Родителите могат лесно да следят за евентуални проблеми с темпоромандибуларната става на техните деца. Пример за това е да помолят детето да си отвори устата – долната челюст движи ли се плавно или „прескача“? Чува ли се звук на „пукане“? Детето усеща ли болка по време на хранене, обхващаща мандибулата и дъвкателните мускули? Страда ли от често главоболие?

9. Зъби и захапка – обикновено приема се за нормално между млечните зъби на детето да има малко разстояние. Важно е да се отбележи необходимостта от:
– ранно обучение на децата по отношение на правилната устна хигиена, на правилното хранене и контрол над въглехидратното хранене
– флуорна профилактика и редовно посещение при зъболекаря с цел намаляване интензитета на зъбния кариес.

Захапката може да се определи, когато помолите детето да направи „ограда от зъби“ (горните и долните зъби да се „докоснат“). В случай, че забелязвате:

– отворена захапка – горните и долните предни зъби не могат да се докоснат, а само задните;
– дълбока захапка – горните зъби „застъпват“ долните зъби (понякога е възможно и долните резци да се „опират“ във венците на горната зъбна дъга);
– кръстосана захапка – долните предни зъби застъпват предните (прогения) ИЛИ задните долни зъби са „извън/настрани“ горните зъби;

направете консултация с детски стоматолог и ортодонт.

10. Езикът като орган – родителите могат да се ориентират кога детето им среща двигателни трудности при инервирането мускулите на езика, като отбележат дали:
– може да повдигне езика си нагоре към твърдото небце при широко отворена уста;
– може да повдигне езика си нагоре към носа или по-скоро „подпира“ езика с долната устна и изтегля главата назад;
– има къса подезична връзка, която ограничава движенията на езика (напред и назад, надясно и наляво и пр.);
– езикът няма „връх“, а по-скоро „сърцевидна“ форма;
– езикът видимо изглежда голям/малък за размерите на устата;
– езикът е „набразден“ по краищата си (т.нар. географски език);
– обикновено езикът застава между зъбите и устата е постоянно отворена. Това е причина детето да бъде трудно разбирано, когато говори.

Допълнително, повърхността и цветът на езика „издават“ какво е цялостното здравословно състояние не само на децата, но и на възрастните. Например наличието на бял слой или петна по горната му повърхност не е за пренебрегване и е препоръчителна консултацията с медицинско лице.

11. Храненето – в случай, че детето:

– не затваря своите устни по време на дъвчене и преглъщане на храната
– среща трудности при преглъщането на храна и/или вода и видимо се включват мускулите на врата и/или главата
– езикът застава между зъбите докато преглъща
– често се „мръщи“ и „цупи“ с устни преди да преглътне
– трудно преглъща хапче и в последствие отказва да приема такова
– често се дави при преглъщане; има гадене и рефлукс,

е необходимо да се обърнете към хранителен терапевт.

 

Източник: https://www.drstevenlin.com/

 

Андриана Василева, логопед

http://bglogoped.eu

Късата подезична връзка – недиагностицираният ограничител

Какво знаем и не знам за късата подезична връзка?

 

Анкилоглосия е конгенитална орална аномалия, известна повече като къса юздичка или къса подезична връзка. Късият лингвален френулум се формира още по време на бременността, когато малка част от лигавична тъкан, която трябва да изчезне по време на развитието на плода, остава в долната част на езика, ограничавайки движенията му.

Орофациалните функции като сукане, дъвчене, преглъщане, както и говорната продукция, включваща дишане, фонация, артикулация и прозодика, могат да бъдат засегнати в различна степен в зависимост от морфологията на френулума (дълъг и тънък; къс и широк), както и от позицията му (мукозен – обхващащ само устната лигавица; гингивален – засягащ венците и др.).

В сферата на денталната медицина и ортодонтията широко използвана е класификация на Kotlow за видовете анкилоглосия. Тя се определя като се измерва разстоянието между върха на езика и мястото, където е „заловен“ френулумът. За норма се приема повече от 16мм дължина.

  • Клас I: лека анкилоглосия – 12-16мм.
  • Клас II: умерена анкилоглосия – 8-11мм.
  • Клас III: тежка анкилоглосия – 3-7мм.
  • Клас IV: пълна анкилоглосия – по-малко от 3мм.

Много хора с къса подезична връзка страдат от определени състояния без да знаят реалната причина за тях. При новородените се наблюдават трудности в кърменето и нарушаване на хранителния режим, което води до стрес за бебето и майката. При децата с къс лингвален френулум се отчитат проблеми с дъвкането и преглъщането, както и артикулационни нарушения (например липса или неправилна продукция на звуковете Р и Л). Това пряко засяга вербалното общуване, социалното и личностовото развитие на детето.

Важно е да се отбележи, че в детска възраст могат да се формират някои компесаторни стратегии. В качеството на пример са допълнителните движения на долната челюст, които подпомагат „вдигането“ на езика до алвеолите. Така трудните лингвоалвеоларни звукове Р и Л звучат акустично правилно.

Късата подезична връзка води до структурни и функционални промени в орофациалния комплекс:

  • отворена позиция на устните за осъществяване на дишането през устата
  • отваряне на долната челюст за увеличаване на въздушния поток и за по-добро устно дишане
  • езикът остава в ниска позиция в устата в покой
  • твърдото небце се стеснява и става високо
  • стесняване на горната челюст
  • стесняване на фаринкса

Описаните негативните промени в лицево-челюстните структури са причина за появата на:

  • дентални заболявания
  • ортодонтски нарушения – различни видове малоклузии, отворена захапка, кръстосана захапка и др.
  • говорни нарушения
  • неправилен начин на преглъщане и хранителни нарушения
  • бруксизъм
  • нарушения на съня – хъркане и обструктивна сънна апнея (OСA)
  • дисфункция на темпоромандибуларната става

С оглед на познанията, свързани с нормалното развитие на новороденото, обикновено педиатърът пръв може да констатира наличието на къса подезична връзка и съответно да насочи родителите към специалист. С течение на времето, стоматологът или логопедът също могат да диагностицират т.нар. „недиагностицирания ограничител“.

Поставянето на диагнозата къса подезична връзка налага прилагането на френектомия. Това е хирургическа процедура, която разширява обема на движенията на езика; подобрява правилната му позиция в устата в покой, оралните функции и съответно говорната продукция.

При новородените късата подезична връзка се „срязва“ чрез специални ножици, спалпел или мекотъканни лазери. Хирургическата намеса при деца и възрастни, от своя страна, се изразява в частнично или напълно отстраняване на лингвалния френулум.

След оперативната намеса се налага прилагането на орофациална миофункционална терапия. Постоперативните упражнения са насочени към:

  • развитието на нови мускулни движения на езика
  • подобряването и увеличаването на кинестетичните усещания от движенията на езика и устните – къде и как точно се изпълняват в и/или извън устата
  • повишаване на мускулната сила и издръжливост на езика

Някои медицински лица препоръчват орофациалната миофункционална терапия да стартира преди операцията. Така децата и/или подрастващите мога да започнат изграждането на новите праксисни умения без болка.

http://bglogoped.eu

 

Източници:

  1. Kotlow LA. Ankyloglossia (tongue-tie): a diagnostic and treatment quandary. Quintessence Int 1999, Apr. 30(4): 259-262.
  2. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC4765751/
  3. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/28097623

Сънната апнея при деца – причина за синдрома дефицит на вниманието и хиперактивност и поведенчески нарушения

Недиагностицираната сънна апнея при деца може да доведе до синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност (СДВХ) и поведенчески нарушения.

Добрият сън е изключително важен за всеки индивид. Без пълноценен хранителен режим и сън децата започват да имат емоционално-поведенчески проблеми и трудности в ученето. През 2011г. почти 6 милиона деца в САЩ са диагностицирани със синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност (СДВХ) – повишаване с 43% от 2003г. – на които се предписва стимулантът Риталин. Нарушенията на съня, по-специално сънната апнея при деца, засягат между 1% и 3% от клинично здравите деца до 8-годишна възраст. Главните симптоми на сънната апнея са хъркане, задушаване или задъхване по време на сън. Допълнително се наблюдават:

  • дишане през устата
  • сенна хрема
  • уголемени сливици и аденоиди
  • тъмни кръгове под очите
  • наднормено тегло и затлъстяване
  • диабет
  • запек
  • енурезис ноктурна
  • кошмари и непълноценен сън
  • дефицит на вниманието
  • хиперактивност
  • главоболие
  • чести инфекции на горните дихателни пътища
  • болки в ушите
  • бруксизъм (скърцане със зъби по време на сън)

Налице е значителна корелация между по-малкото часове сън при децата и затлъстяването. Изследвания показват, че хормоналните нива, контролиращи апетита, се нарушават при ограничен (4-часов) сън през нощта. Основните хормони, които играят важна роля в регулацията на приема на храна и телесното тегло, са лептин и грелин. Лептинът, който дава сигнал на мозъка, че тялото е сито, е значително намален, докато грелинът, който увеличава чувството за глад, е необичайно висок. Затлъстяването и наднорменото тегло в детска и юношеска възраст са предпоставка за ниско самочувствие и ограничени социални умения.

Дишането през устата, хъркането и сънната апнея могат да окажат сериозно влияние и върху поведенческото и социално-емоционалното развитие при децата. Отчитат се тревожност и депресия, хиперактивност, трудности в създаването на приятелства със връстниците и в следването на общи правила, агресия и други.

Децата и подрастващите с обструктивна сънна апнея могат да създадат погрешното впечатление, че спят много. Техният сън обаче е повърхностен и непълноценен, поради честите прекъсвания (т.нар. микропробуждания), които нарушават нормалния ритъм на съня. В действителност, тези деца получават само около 4-5-часов сън на денонощие, което е крайно недостатъчно.

Данни от проведени изследвания в университета Аризона в Тусон показват, че бебетата на 6-месечна възраст с дихателни проблеми са изложени на 50% по-висок риск от развитието на поведенчески нарушения на 7-годишна възраст и е 3 пъти по-вероятно да имат ниски оценки в училище.

Тъй като лекарите констатират обикновено дневните симптоми на синдрома дефицит на вниманието и хиперактивност, сънната апнея остава недиагностицирана и проблемите персистират. Допълнително, психолози съветват учителите и хората, които се грижат за детето, да бъдат по-осведомени по отношение на нарушенията на дишането по време на сън и негативните последствия от това.

http://bglogoped.eu

Източници: http://www.huffingtonpost.com/