Третият конгрес на Academy of Applied Myofunctional Sciences AAMS в Рим тази година – „The Role of Oropharyngeal Development, From Fetus to Adult“/ „Ролята на орофарингеалното развитие – от ембриона до възрастния човек“  – представи разнообразни научни изследвания и мнения и постави значителен брой въпросителни, които следва да се отговарят чрез опита и времето. 

Бих искала да ви запозная накратко с основните теми, дискутирани в докладите на специалисти стоматолози, ортодонти, логопеди, фонопеди, ортопеди, физиотерапевти, отоларинголози, педиатри, невролози и много други от цял свят.

Началото на конгреса се постави от симпозиума „A Call For A New Paradigm for Infant & Pediatric Intervention In Myofunctional Therapy“. Презентациите включваха:
– ранна диагностика и интервенция на късата подезична връзка от неонаталния период до появата на първите зъби
– адаптиране и прилагане на педиатрични орофациални миофункционални терапевтични протоколи
– стратегически инициативи и подходи за работа в екип на включените в процеса специалисти, както и родители.

Практическата част беше проведена на следващия ден. Ето и част от заглавията, между които всеки присъстващ можеше да избере и посети:

– „Integrating Nutritional & Myofunctional Therapy into Sleep Medicine“, представено от Стивън Лин. Авторът на бестселъра „The Dental Diet“ акцентира върху мултидисциплинарния подход. Миофункционалната терапия би следвало да се прилага успоредно с промяната на начина на хранене. Обикновено дефицитът на витамин Д и небалансираният чревен микробиом са част от рисковите фактори, водещи до обструктивна сънна апнея.

– „Fascial Manipulation“ – или как логопедичният масаж подпомага говорната продукция при дизартрия, апраксия, орофациални миофункционални нарушения и други. Елена Дякова – една от най-добрите руски логопеди в тази област – презентира знанията и опита си, част от тях описани и в книгата й „Therapeutic speech massage“.

– „Orofacial Pain and Orofacial Myofunctional Therapy“ – Esther Bianchini. Орофациалните функции като дъвкане, преглъщане и говорене са свързани с амплитудата на движение на долната челюст. Но когато е налице болка и дисфункция на темпоромандибуларната става, се наблюдават маладаптивни миофункционални модели. Като пример могат да бъдат посочени ограниченото отваряне на устата при хранене и говорене, включването на мускул за отваряне на устата, който обикновено служи за затварянето й и други. Естер демонстрира клинични случаи, изследвани с електромиография, както и предписания за медицинско лечение (напр. инжектиране на ботокс) с или без функционална терапия. Това, върху което няколко пъти беше акцентирано, е че изотоничните и изометричните упражнения от ОМТ се прилагат спрямо индивидуалния клиничен случай и понякога не се препоръчват.

През следващите няколко дни бяха представени повече от 80 научни доклада и презентации по темата „Ролята на орофарингеалното развитие – от ембрион до възрастен“.

„Орофарингеални упражнения: Модификация на стоматогнатната система“ – Обструктивната сънна апнея при деца е нарушение на дишането по време на сън, което се причинява най-често от хипертрофия на тонзилите и аденоидите (уголемена трета сливица), както и от някои вродени лицеви аномалии и невромускулни заболявания. Недиагностицираната детска ОСА оказва влияние върху когнитивните умения (памет, внимание, концентрация) и академичните постижения на детето. Прилагането на стандартизиран протокол и орофарингеални упражнения (дишане през носа, правилно преглъщане и пр.) биха подпомогнали медицинското и хигургическо лечение на деца с нарушения на съня.

Специално внимание беше обърнато и в други презентации на въвеждането на скрининги за деца в рискова група, както и на обучението на родители – запознаването им със същността на нарушенията на съня, какво да наблюдават докато детето им спи, кога да потърсят специализирана помощ и пр. Попълването на въпросници от семейството също е част от превенцията на детската обструктивна сънна апнея.

Интерес представляват и научните изследвания на нарушенията на съня по време на бременността. Данни проследяват патофизиологичните промени на дишането и съня и последствията от тях за майката и плода. Част от рисковете са развиване на гестационна хипертония или пре-еклампсия, гестационен диабет или ниско тегло при раждане. До този момент няма стандартизиран скринингов инструмент за бременни с цел ранна диагностика и терапия на нарушенията на съня.

Андриана Василева, логопед

Орофациалната миофунционална терапия (ОМТ) включва две основни групи от упражнения, насочени към оралните (устни, език) и орофарингеалните (меко небце и др.) структури за постигането на сила, издръжливност и стабилност. 

Първият тип упражнения са т.нар. изометрични упражнения – при тяхното изпълнение няма видима промяна на мускулите, т.е. те не водят до движение на ставата, но генерират максимална сила срещу определено съпротивление. Пример за това е поставянето на върха на езика зад алвеоларния ръб (зад горните предни зъби) и след това повдигането на гърба на езика и поставянето му върху края на твърдото и началото на мекото небце. Първото движение се нарича още „anterior lingual pressure“, а второто съответно „posterior lingual pressure“. Както знаем, именно лингво-палаталното налягане е в основата на правилното преглъщане.

Друг пример може да бъде оказването на натиск с издаден напред език срещу шпатула. Това изометрично упражнение се препоръчва особено при дисфунцкия на темпоромандибуларната става (ТМД).

Вторият тип упражнения са изотоничните упражнения. Те се извършват с тежести. Пример е задържането на лъжица (пластмасова, на по-късен етап и метална) с устни за постигането на плътно затваряне на устните в покой. В хода на терапията може да се добавя и допълнителна тежест в лъжицата (захар, парченца шоколад, дори и стотинки).

Ефективността от описаните и още много други двигателни упражнения зависи от тяхната интензивност, честота и продължителност на изпълнение.

Орофациалната миофункционална терапия за деца предлага упражненията, адаптирани в игрова форма, със забавни наименования и изражения на лицата в огледалото, което е препоръчително за по-добър контрол.

Андриана Василева, логопед

http://www.bglogoped.eu

Източници:

1. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC5544365/
2. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/24612288

Алергиите водят до промени в лицево-челюстните структури при децата.

Алергиите при децата в днешно време са често срещано, но сериозно и изискващо вниманието ни явление. Определяни още като глобална епидемия, алергиите засягат имунната, дихателната и храносмилателната система.  

Респираторните алергии оказват силно негативно въздействие върху растежа и развитието на лицево-челюстните структури и съответно върху техните функции. С най-висока честота на засягане е дишането през носа и неговото компенсиране с устно дишане. Пример за това е алергичният ринит – възпаление на носната лигавица, което се свързва със затруднено дишане, сърбящ, течащ и запушен нос, кихане и зачервени очи.

Хроничният ринит най-общо се разделя на две основни групи – причинен от алергия и идиопатичен. Най-честите алергени са домашният прах, домашните любимци и полените, докато втората група ринити се причинява от лекарства и дори стрес.

Неразривната връзка „уста-тяло“ е най-добрият индикатор за цялостното здравословно състояние на човека. Алергиите в ранна детска връзка ни дават информация за имунната система на детето, както и ни предупреждават за бъдещата нужда от стоматолог и ортодонт. При по-тежки случаи – и от логопед, поради засягането на оралните органи и вторичното нарушение на говора.

Респираторните алергии затрудняват носното дишане и водят до постоянно дишане през устата. Изграждайки този патологичен навик, детето започва да седи с постоянно отворена уста, което нарушава посоката на развитие на долната челюст. Ето как орофациалните миофункционални нарушения се „появяват“ в клиничната картина на алергичните ринити. Езикът започва да седи в ниска позиция в усната кухина, за да „подпомогне“ физиологичното дишане, и съответно твърдото небце става високо и тясно. Допълнително, езикът оказва постоянен натиск върху зъбите, който се наблюдава по време на покой, на хранене и/или на говорене. Именно това причинява изместването и изкривяването на зъбите – проблем, дискутиран предимно като генетичен, но не толкова извествен и като фунционален.

Описаните промени на лицето, долната челюст, устните и езика и на техните функции не засягат единствено оралното здраве. Освен бавното, но постоянно влошаване на общото здравословно състояние на детето или възрастния, устното дишане води до хъркане и в краен случай – до обструктивна сънна апнея (ОСА). От своя страна, нарушенията на съня в детска възраст, имат сходна симптоматика с тази на хиперкинетичните разстройства (напр. синдром на хиперактивност с дефицит на вниманието) и на някои поведенчески нарушения.

Така орофациалните миофункционални нарушения (ОМН), независимо от тяхната етиология – алергична, структурна или функционална, се оказват предизвикателство не само за съвременните родители, но и за специалистите.

логопед Андриана Василева

Източници: https://dentalsleeppractice.com/medical-insights/chronic-rhinitis-sleep-dentist-warren-schlott/