Логопедична и орофациална миофункционална терапия

Орофациалната миофункционална терапия (ОМТ) е интердисциплинарна практика, която въздейства пряко върху мускулите на езика, устните, бузите и лицето и съответно върху техните функции като дишане, сукане, дъвкане, преглъщане и говорна продукция. Тя е насочена към превенцията, диагностиката и терапията на лица с дисфункции в орофациалната област. Въздействието й е благоприятно и върху лицевата естетика. Терапията предоставя възможност за съвместна работа между специалисти като ортодонти, стоматолози, лицево-челюстни и пластични хирурзи, логопеди, ерготерапевти, психолози и диетолози.

Причините за орофациалните миофунционални нарушения (ОМН) обикновено са постоянното дишане през устата, късата подезична връзка и/или патологичните орални навици (продължителното смучене на пръст или биберон, гризенето на нокти и др.). Те водят съответно до дисфункции в орофациалния комплекс, които могат да бъдат:

  • постоянно отворена уста и език между зъбите
  • ниска позиция на езика в устата
  • билатерален (страничен) натиск на езика
  • говорни нарушения
  • нарушения на храненето
  • нарушения на съня (хъркане, сънна апнея)
  • малоклузия и струпване на зъби
  • промени в количеството и качеството на слюнката
  • високо и тясно твърдо небце
  • парези на лицевите мускули
  • нарушения на темпоромандибуларната става (ТМС)
  • бруксизъм (скърцане със зъби)
  • тинитус (шум в ушите)
  • естетически лицеви промени

Орофациалната миофункционална терапия е сравнително нова наука, което води до появата на разнообразни въпроси. Ето и отговорите на някои от тях:

  1. Какво е орофациална миофункционална терапия (ОМТ)?

ОМТ представлява неврологично „презаписване/пренаучаване“ чрез комплекс от упражнения, които оказват въздействие върху развиващите се или вече развити лицево-челюстни структури и техните функции.

ОМТ е свързана с изучаването, изследването, превенцията, диагностиката и терапията на структурните и функционалните промени в областта на устата (оро), лицето (фациална) и орофарингеалната зона.

  1. Какво представляват орофациалните миофункционали нарушения (ОМН)?

ОМН са нарушения, обхващащи лицево-челюстните мускули и техните функции. Този вид нарушения могат да окажат пряко и/или косвено влияние върху кърменето, растежа и развитието на лицевите кости и мускули, дъвченето, преглъщането, говора, движенията на темпоромандибуларната става, хигиената на устната кухина, ефективността на ортодонтското лечение, лицевата естетика и други.

Повечето орофациални миофункционални нарушения са следствие от неефективно дишане през носа или дишане през устата. Орофациалните мускули и техните функции се адаптират към нарушените дихателни процеси, което води до появата на ОМН.

  1. Кой специалист може да прилага орофациална миофунционална терапия?

 Стоматогнатната система, представена от костни структури като лицеви и черепни кости, долна челюст, подезична кост, долночелюстна става и зъби, и мекотъканни структури като мускули на глава и шия, кожа и лигавица, е обект на работа на специалисти като логопед (орофациален миофунционален терапевт), отоларинголог (УНГ), ортодонт, зъболекар, лицево-челюстен хирург и други. Здравната система във всяка държава е различна, именно което предопределя водещата роля на даден специалист. В определени страни това е логопедът, докато в други – стоматологът, ортодонтът и пр. Орофациалната миофунционална терапия е интердисциплинарна терапия, включваща различни професии, всяка от които допринася според собствения си обхват на практика. Задължение на професионалиста е да завърши допълнително обучение в сферата на ОМТ и да се придържа към местните закони на държавата, в която пребивава.

Въпроси за връзката между храненето и говора при децата

  1. Каква е връзката между храненето и говоренето?

Детето стимулира растежа и развитието на лицево-челюстните кости и мускули докато се храни. Неправилната поза по време на кърмене и нарушената координация между сукане, дишане и дъвкане е пряко свързано със стоматологичните и ортодонстки проблеми, както и с говорни нарушения.

  1. Какви са предимствата на кърменето?

Освен всички хранителни и имунологични ползи, кърменето стимулира правилната функция на мускулите на устата и лицето.

  1. Защо някои новородени имат проблеми със сукането?

Бебетата могат да имат затруднения при сукане поради липса или нарушен сукателен рефлекс; къса подезична връзка; нарушена координация между действията сукане, преглъщане и дишане; неправилна позиция на майката и/или на бебето; липса на затваряне на устните на новороденото около зърното на гърдата; неправилно движение на езика и долната челюст по време на кърменето.

  1. Как се захранват кърмачета с вродени цепнатини на устните и/или небцето (ВЦУН)?

Бебетата с цепнатини на устните се кърмят по същия начин, както децата без вродени лицево-челюстни аномалии. Различен е случаят при децата с цепнатини на небцето или комбинирани такива. Те се захранват по специален начин.

  1. Какви биха могли да бъдат последиците от продължителното смучене на пръста и/или биберона?

Вредните орални навици са повтарящи се движения на определени мускулни групи, които не изпълняват физиологична функция, но водят до изпитването на удовлетвореност. Те могат да бъдат асоциирани с различни психологични емоции като страх, с освобождаване от психическо напрежение или с физиологични нужди като глад, зъбен пробив, необходимост за сън. Навиците се създават най-често до 1-годишна възраст, по-рядко от 1- до 2- годишна възраст и ако персистират след 3-годишна възраст могат да повлияят негативно върху развитието на съзъбието, като последиците могат да бъдат тежки и трайни. Такива вредни навици са смучене на пръст, биберон, устна, предмети, гризане на нокти, самонараняващи навици.

Интензивността, честотата и продължителността на тези орални навици определят и са предпоставка за нарушения в растежа и развитието на лицево-челюстните кости и мускули, подредбата на зъбите в зъбните редици (например появата на предна отворена захапка), дишането, дъвкането, преглъщането и говорната продукция (например появата на т.нар. междузъбен сигматизъм). Биберонът успокоява бебето, защото задоволява нуждата му да суче, но неговата употреба трябва да се премахне колкото е възможно по-скоро.

  1. Как могат да се потиснат орални навици като смученето на палеца и/или биберона?

Първата стъпка е да се разбере причината, довела до появата на тези навици, и защо те все още се проявяват. Детето трябва да бъде подкрепено и разбрано, а не подигравано. В зависимост от индивидуалния случай, орофациалният миофункционален терапевт/логопедът може да препоръча упражнения за увеличаване на силата на орофациалните мускули (особено на устните и на езика), и за балансиране на процесире дишане, дъвкане и преглъщане. За допълнителна консултация, може да се обърнете и към хранителен терапевт.

  1. Защо някои деца предпочитат пасираните храни?

Причините може да са намалена сила на дъвкателните мускули или увеличени сливици. Така децата предпочитат храна с подобен вид консистенция, защото почти няма да им се налага да дъвчат. Ранното захранване с различна консистенция стимулира мускулната сила на орофациалния комплекс и допринася за правилното развитие на лицевите структури.

  1. Вредно ли е дъвченето на храна само от едната страна?

Да. Включването на лицево-челюстните мускули само от едната страна може да доведе до лицева асиметрия. Допълнително, захапката може да бъде променена, както и темпоромандибуларната става (ТМС свързва долната челюст с черепа и позволя на устата да се отваря и затваря) от противоположната страна на дъвчене може излишно да се протоварва.

Мини оро-мио терапия за деца

Мини оро-мио терапията за деца представлява адаптирана и индивидуална орофациална миофункционална терапия. Тя включва комплекс от двигателни упражнения за лицево-челюстните мускули, представени в игрова форма. Мини оро-мио програмата е забавна и се извършва сравнително бързо с цел избягването на бърнаут и загуба на интерес от страна на детето.

Тъй като черепно-лицевите структури и мускули на детето са в процес на растеж и развитие, резултатите от мини оро-мио терапията настъпват сравнително бързо. Специалистът работи и върху емоционално-поведенческото състояние на детето с цел преодоляване на определени поведенчески прояви, снемане на психическото напрежение и поддържане на мотивацията. Подкрепата на родителите е изключително важна за постигането на желаните резултати.

Цели на мини оро-мио терапията за деца са:

  • постигане на постоянно дишане през носа
  • постоянен контакт на устните в покой без напрежение
  • правилна позиция на езика в устата в покой
  • координация между дишане, дъвчене и преглъщане
  • стимулиране на билатериално (от двете страни) дъвчене на храната
  • правилна поза на главата и врата
  • усвояване на правилна поза по време на сън и по време на хранене
  • преодоляване на вредни орални навици

Продължителността на мини оро-мио терапията зависи от степента на сложност на индивидуалния случай, както и от активното участие на родителите на детето в процеса.

Мини оро-мио терапията има и превантивна роля, стимулираща правилното развитие на орофациалната система на децата без дадени нарушения в тази област.

 

Въпроси за връзката между ортодонтското лечение и ОМТ

  1. Какво може да причини появата на отворена захапка?

Отворената захапка е тясно свързана с проблема „запушване“, който е причинен от множество фактори. Вредните орални навици, както и функционалните нарушения като постоянното дишане през устата и липсата на достатъчно налягане в устната кухина за оптимална позиция на езика по време на гълтане, говорене и пр., са част от основните причини.

  1. Трябва ли горните и долните ми зъби да се докосват при покой?

Не. Естествената поза на покой на устата е когато устните са плътно затворени и езикът е разположен върху твърдото небце, но горните и долните зъби не се докосват. Обикновено средното или т.н. интероклузално разстоение между тях следва да бъде около 2-4 мм, като стойностите варират в зависимост от пола и възрастта.

Въпреки това, редно е да се подчертае, че при наличието на отворена захапка поради вредни орални навици например, определени групи зъби няма да осъществяват контакт. Именно при такива клинични случаи е необходимо ортодонстко лечение и функционална терапия. Тя ще възстанови равновесието на мускулатурата и ще коригира баланса на силите, предизвиквайки растеж и развитие на лицево-челюстните структури.

  1. Кога трябва да се прилага орофациалната миофунционална терапия – преди или след ортодонтско лечение?

Ортодонтското и орофациалното миофунционално лечение са тясно свързани и си оказват взаимно влияние. Всеки случай се разглежда и анализира индивидуално. ОМТ може да бъде предписана преди, по време и/или след ортодотското лечение. Положителният ефект, който тя има върху орофациалните мускули и техните фунцкии, предотвратява появата на рецидив след ортодонтско лечение (напр. след свалянето на брекети).

  1. Възможно ли е след продължително носене на брекети зъбите отново да се изкривят и на какво се дължи това?

Според бащата на ортодонтията д-р Едуард Енгъл „всяка малоклузия има миофункционална причина“. Ето защо регресът след ортодонтско лечение най-често се получава тогава, когато е налице нарушена функция в орофациалния комплекс. Пример за това може да бъдат постоянното или предимно устно дишане, инфантилното гълтане и натиска на езика върху зъбите, ниската позиция на езика в устата в покой, както и вредните орални навици. Подобни случаи демонстрират, че постоянното, а не динамично (временно) влияние върху лицево-челюстните структури, е определящо.

Коригирайки функцията, ще коригирате и структурата. Именно „научаването“ отново да дишате само през носа и/или да поставяте „по навик“ езикът си върху твърдото небце в покой, и/или да преглъщате правилно, ще въздейства благоприятно върху подредбата на зъбите, захапката и мускулния тонус. За това може да помогне логопед, който ще предложи различни упражнения за дишане и за мускулна сила и стабилност на устните и езика.

Въпреки това всеки случай е индивидуален и задължително подлежи на екипната работа и оценка на ортодонта и логопеда, като при необходимост и включването на други специалисти. Редно е да се отбележи и използването на ритейнери след ортодонтското лечение за задържането на резултата в дългосрочен план, което поставя под въпрос доколко отделният пациент би отделил време и внимание на често продължителната миофункционална терапия.

 

Въпроси за темпородамандибуларната става

  1. Какво представлява дисфункция на темпоромандибуларната става ?

Терминът дисфунцкия на темпоромандибуларната става (ТМД) се използва за означаването на проблеми, свързани с фунционално нарушение на ТМС, както и на структурите и мускулите, включени в процеса дъвчене.

  1. Какво причинява дисфукция на ТМС?

Етиологични фактори могат да бъдат някои дентални проблеми (загуба или износване на зъбите, неудобни протези), едностранно дъвчене, постоянно дишане през устата, лезии, причинени от травма или дегенерация на ТМС, мускулно напрежение вследствие на стрес и тревожност, патологични навици (гризене на нокти, подпиране на брадичката с ръка, стискане или скърцане със зъби по време на сън).

  1. Какви са симптомите за дисфункция на темпоромандибуларната става?

Наблюдава се чест и силен контакт между зъбните редици, който води до изтъркване на емайла, повишена чувствителност на зъбите и пренатоварване на дъвкателната мускулатура. Отчитат се още чувство на болка в областта на ТМС, която може да резонира в главата и врата, шум и/или болка в ушите, звук на „пукане“, когато устата се отваря и/или затваря, болка по време на хранене, обхващаща долната челюст и дъвкателните мускули.

  1. Как може орофациалната миофункционална терапия да подпомогне нарушенията на темпоромандибуларната става?

Всеки клиничен случай се лекува от екип от специалисти като зъболекар, лицево-челюстен хирург, отоларинголог, невролог, физиотерапевт и логопед/орофациален миофункционален терапевт.

Функционалната терапия оказва благоприятно въздействие и при хора, които често скърцат със зъби (бруксизъм) или с дисфункция на темпоромандибуларната става (ТМД)ОМТ подпомага за осъществяването на правилен волеви контрол върху мускулите на устата, лицето и врата, както и за балансирането между дишане, дъвчене и гълтане. Това може да доведе до затихване и/или пълното остраняване на симптомите.

Въпроси, свързани с дишането през устата

  1. Какво представлява устното дишане и вредно ли е то?

Устното дишане има мултифакторна и комплексна патогенеза, като причините могат да бъдат локални и системни и са свързани с малформации, вредни навици, заболявания на дихателните пътища и т.н. Предразполагащи фактори за обструкция на горни дихателни пътища са аденоидна хипертрофия, тонзиларна хипертрофия, хроничен и алергичен ринит, инфекции, вродени деформации на носа, травма на носа, полипи и тумори. Хроничната обструкция на горните дихателни пътища води до устно дишане, което от своя страна повлиява позицията на езика при покой и позицията на долната челюст.

Тези структурни и функционални промени засягат пряко съня, храненето, говора, слуха и ученето.

  1. Какви са симптомите на устното дишане?

Лицето може да има една или повече от следните характеристики: назална конгестия. отворена уста в покой, пресъхнали устни и промяна на цвета им, натиск на езика и издаването му напред между зъбите, дълго лице, издадена поза на главата напред, тъмни кръгове под очите, „увиснали“ бузи и хъркане. Препоръчителна е консултацията с отоларинголог (УНГ), както и с алерголог.

  1. Съществува ли разлика между дишането през носа и устното дишане?

Да. Когато дишането се осъществява през носа, въздухът се филтрира, затопля и овлажнява. По този начин достига белите дробове с по-малко вредни примеси, които се срещат във въздуха. Когато дишането се извършва предимно през устата, този процес на „пречистване“ на въздуха не се случва. Постоянно отворената поза на устата може да засегне и мандибулата (долната челюст), ширината на твърдото небце и други краниофациални промени.

  1. Какво въздействие оказва устното дишане върху фунциите на лицево-челюстните структури и мускули?

Устното дишане влияе върху храненето – по време на дъвкане устните не се докосват, което води до по-шумно, бързо и неефективно хранене, отколкото когато устните са плътно затворени. От своя страна, това може да доведе до проблеми с храносмилателната система, поради нарушената координация между дишане, дъвкане и увеличено поглъщане на въздух по време на преглъщане. За лицето с подобен проблем се оказва трудно да диша през устата, докато се храни, и заради му се налага да избира – да диша или да дъвче. Налице са и хиперсаливация и нарушена говорна продукция (междузъбен сигматизъм) поради издаването на езика напред между зъбите.

  1. Кои са основните проблеми със съня, които причинява устното дишане?

Дишането през устата по време на сън може да доведе до неспокоен сън, хъркане, обилно „лигавене“ по възглавницата, силна жажда при събуждане, сънливост, главоболие, сънна апнея и намалена кислородна сатурация.

  1. Кои са основните проблеми с храненето и телесното тегло, които причинява дишането през устата?

Лицата, които дишат през устата могат да имат намален апетит, намален тонус на дъвкателните мускули и затруднено преглъщане. Ето защо те предпочитат предимно меките храни, както и приемането на повече течности, които подпомагат храненето. Допълнително, засегнати са и сетивните възприятия (мирис и вкус).

  1. Каква е връзката между устното дишане и трудностите в ученето?

Именно нарушенията на съня, които са обяснени по-нагоре, водят до безпокойство, възбудимост, намалена устойчивост и превключваемост на вниманието и концентрация, засягане на паметта. Това оказва силно негативно влияние върху способността за учене при децата.

  1. Каква е връзката между устното дишане, слуха и говора?

Децата, които дишат предимно през устата, страдат повече от вирусни инфекции. Хроничните инфекции на ушите например може да доведат до намален слух, говорни и езикови проблеми. Често срещан симптом е и пресипналост, дрезгавост на гласа, поради постоянно отворената уста, което от своя страна води до изсушаване на структурите на говорния апарат.

Въпроси, свързани с късата подезична връзка

  1. Какво представлява късата подезична връзка?

Късият лингвален френулум, познат повече като къса поезична връзка, е състояние, което често остава недиагностицирано. То се формира още по време на бременността, когато малка част от лигавична тъкан, която трябва да изчезне по време на развитието на плода, остава в долната част на езика, ограничавайки движенията му. Това състояние има генетична предразположеност и оказва влияние върху храненето и говорната продукция.

  1. Кой може да диагностицира наличието на къса подезична връзка?

С оглед на познанията, свързани с нормалното развитие на новороденото, обикновено педиатърът пръв може да констатира наличието на къса подезична връзка и съответно да насочи родителите към специалист. С течение на времето, стоматологът или логопедът също могат да диагностицират въпросното състояние.

  1. Възможно ли е да бъде прегледана лингвалната връзка на новороденото след раждането му?

Да, възможно е. Съществуват различни степени на къса подезична връзка и е необходимо прилагането на стандартизиран тест/протокол за изследването й от специалист. Допълнително, важно е да се вземе под внимание и начинът, по който детето суче. Това ще гарантира поставянето на точна и адекватна диагноза и дали се налага хирургическа намеса.

  1. Как и кога се налага хирургическа намеса при къса подезична връзка?

Когато езикът не може да извършва всички необходими движение за правилното осъществяване на сукане, дъвкане, гълтане и говорене, се налага прилагането на френотомия (при новородени) или френектомия (при деца и възрастни). Двете операции се различават от степента на хирургическа намеса. При новородените късата подезична връзка се „срязва“ чрез специални ножици, спалпел или лазер, докато при деца и възрастни тя се отстранява частнично или напълно.

  1. Какви са последствията при нетерапевтирана къса подезична връзка?

Много хора с къса подезична връзка страдат от определени последствия без да знаят реалната причина за тях. При новородените се наблюдават трудности в кърменето и нарушаване на хранителния режим, което води до стрес за бебето и майката. При децата с къс лингвален френулум се наблюдават проблеми с дъвкането и преглъщането, както и говорни нарушения – липсата или неправилната продукция на звуковете Р и Л, както и междузъбно произношение на звуковете С, З, Ц, Ш, Ж и Ч. Това пряко засяга вербалното общуване, социалното и личностовото развитие. Допълнително, късата подезична връзка може да доведе до усложнения и появата на други орофациални миофункционални нарушения, които са описани по-нагоре подробно.

Въпроси, свързани с нарушенията на съня

  1. Какво представлява хъркането по време на сън?

Хъркането се определя като частично запушване на горните дихателни пътища, което води до произвеждането на шум и вибрации от група мускули на устата и гърлото по време на сън.

  1. Хъркането причина ли е за появата на обструктивна сънна апнея?

Да. Постоянните вибрации водят до промяна в размера и дебелината на мускулите на устата и гърлото. Те стават по-големи и това води до напълно или частично запушване на дишането по време на сън.

  1. Какво е синдром на обструктивна сънна апнея (ОСА)?

 Синдромът на обструктивна сънна апнея (ОСА) принадлежи към групата на заболяванията, прoтичащи с нарушения на дишането по време на сън. Наименованието на ОСА включва термините „обструкция“ (от лат. obstruere), което в случая има значение на стеснение на дихателните пътища и „апнея“ (от гр. apnoia – „без въздух“) със значение на задух. ОСА е често срещано състояние, засягащо около 5% от населението. Въпреки това, поради ниската обществена осведоменост, твърде често заболяването остава неразпознато и нелекувано, което води до сериозни и често животозастрашаващи усложнения.

  1. Каква е връзката между орофациалната миофункционална терапия и хъркането?

Лицата, които хъркат или страдат от сънна апнея би следвало да се лекуват от мултидисциплинарен екип от медицински специалисти, включително и от специалист, който провежда орофациална миофункционална терапия. Именно той може да предложи комплекс от специфични упражнения, които повишават мускулния тонус на устата и гърлото, позицията на езика в покой и елиминирането на устното дишане в будно състояние и по време на сън.

Ранна превантивна и терапевтична езикова работа с деца на български и английски език

  1. Какво е специфично езиково нарушение (specific language impairment)?

Езиковото нарушение представлява нарушено разбиране и/или използване на устния/писмения език или на друга система от символи, служеща за осъществяването на комуникация. То засяга: (1) формата на езика (фонология, морфология и синтаксис), (2) съдържанието на езика (семантика) и/или (3) функцията на езика (прагматика) в различни степени и комбинации.

Специфичните езикови нарушения се разделят още на два вида: рецептивни и експресивни. При експресивния вид разбирането е запазено, но е засегната говорната продукция. При рецептивните езикови нарушения са засегнати разбирането на езиковите стимули и като следствие от това е нарушена и говорната продукция.

  1. Какви са ранните прояви на езиковото нарушение?

  • бебето не се усмихва и не прави опити за контакт с най-близките от обкръжението му (0-3 месеца)
  • късно започва да гука (4-7 месеца)
  • издава само няколко звука и звукови комбинации (7-12 месеца)
  • не използва жестове (посочване, махане с ръка) (7-12 месеца)
  • не разбира какво му се казва (7 месеца – 2 години)
  • използва ограничен брой думи (12-18 месеца)
  • не прави комбинация от две думи (двусловни изказвания) (1½–2 години)
  • използва по-малко от 50 думи (2 години)
  • среща трудности в общуването и играта с други деца (2-3 години)
  • не показва интерес към книжкии и рисуване (2½–3 години)
  1. Какви са симптомите на езиковите нарушения в предучилищна възраст (preschool language disorders)?

Някои деца срещат трудности в разбирането на езика, а именно при:

  • отговарянето на въпроси
  • изпълняването на инструкции
  • идентифицирането на предмети и картинки
  • разбирането на жестове
  • разбирането на комуникативните роли в общуването (слушател и говорител) и тяхното редуване

Някои деца срещат трудности при говорене (т.нар. експресивен език), които трудности се изявяват в:

  • задаването на въпроси
  • назоваването на предмети
  • използването на жестове
  • съставянето на изречения
  • научаването на песни и рими
  • използването на местоимения
  • съгласуването по род и число
  • поемането на инициатива за започване на разговор и неговото поддържане

Повечето деца срещат трудности както при разбирането, така и при изразянето, т.е. засегнати са и рецептивният, и експресивният език.

Тези деца имат проблеми и с ранните етапи на ограмотяването (четене и писане):

  • разглеждането на книжки и прелистването на страници
  • разказването на кратки истории (по преживяно или следвайки илюстрациите в книжката)
  • разпознаването и назоваването на букви и цифри
  • фината моторика (оцветяване, рисуване)
  1. Как родителят може да помогне?

  • разговаряйте с детето си
  • четете често приказки на детето си
  • посочвайте и назовавайте различни знаци, символи (букви, цифри), предмети вкъщи и навън
  • изслушвайте и отговаряйте на детето си
  • насърчавайте детето си да задава повече въпроси
  • давайте достатъчно време на детето си, за да отговори
  • ограничавайте достъпа и времето пред телевизора, таблета и други техники. Използвайте това време за разговаряне, четене на книжки, рисуване и други дейности
  1. Как и какво работи логопедът?

Логопедът работи индивидуално с детето със СЕН и неговите родители. Допълнително, консултира учители, детегледачки и други хора от обкръжението му, които могат да подпомогнат процеса на овладяване на езика и изграждането на комуникативни умения у детето. Логопедът показва на детето как да използва и разбира езика адекватно и лесно когато:

  • задава и/или отговаря на въпроси
  • споделя нещо, което го вълнува и/или му е интересно
  • съгласува думите по род и число
  • формира прости и сложни изречения
  • разказва по сюжетна картинка/серия картинки
  • следва инструкции
  • общува с други деца и възрастни
  • използва жестове и мимики
  • среща трудна за изговаряне дума/фраза
  • има ограничен речников запас
  • навлиза в ранните етапи на ограмотяването (рисуване, оцветяване, разпознаване на букви, цифри и пр.)
  1. Какво се случва, ако детето разбира и говори повече от един език?

Детето не получава специфично езиково нарушение (СЕН), когато е изложено на влиянието на втори език. Важно е да се отбележи, че детето със специфично езиково нарушение ще проявява описаните трудности и проблеми и при двата езика.

Ранният билингвизъм (по-рядко мултилингвизъм) представлява овладяването на два езика едновременно в семейни условия през първите три години. Двата езика следват модела на овладяване на родния език на детето. Първоначално думите от двата езика се приемат като ситуативно различни начини за назоваване на един и същ обект/понятие или просто като синоними. Едва след 2-годишна възраст се стига до разделяне на езиците и осъзнаване на различията между тях. Към тази възраст общият обем на речника при двуезичните деца е по-голям, отколкото при монолингвалните деца.

  1. Как детето овладява езика?

Детето, което започва да овладявява език, разполага с два основни източника: последователност от звукове и „паралелна информация“. Последователността от звукове представлява изказване/изказвания на даден език, произнесени от лицата от непосредственото обкръжение на детето. Паралелната информация, от своя страна, е ситуативна и се състои от това, което детето вижда, чува и преживява в момента, когато възприема някаква последователност от звукове (изказване).

Съществуват редица общи, универсални модели в овладяването на даден език. Децата започват езиковото си развитие с изказвания, състоящи се от една неразчленима единица. Налице се и индивидуалните различия и детската креативност в процеса на усвояване на езика.

Така например според скоростта на овладяване на езика, децата са:

  • ранни говорители (1- 1½ година)
  • късни говорители (след 2 години)

Стилът на овладяване на даден език се разглежда като:

  • референциален стил – в ранния речник на детето (първите 50 думи) преобладават съществителните имена (около 60% от децата)
  • експресивен стил – лексикално-семантично разнообразие, в което се включват местоимения и други части на речта

Родителите общуват с детето си още през първите месеци от живота му, дълго преди появата на детските изказвания. Този период се нарича довербален стадий и това долингвистично общуване далеч не означава отсъствието на език. „Речта на възрастните към децата“ стимулира езиковото и комуникативното им развитие.

От своя страна, езиковото развитие преминава през няколко основни етапа:

  1. Еднословен стадий или Стадий на еднословните изказвания – предграматичен период на езиково развитие. Налице са т.нар. думи-изречения или холофрази, което определя взаимодействието между прагматиката и семантиката на езика.
  2. Двусловен стадий – комбиниране на две думи, което бележи началото на развитието на граматиката в детския език.
  3. Трисловен стадий – овладяване на изречението. Българските деца до 3-годишна възраст овладяват езика на ниво изречение.
  4. Многословен стадий – формират се метаезиковите познания за езика като система. Децата овладяват езика на ниво текст. Сед това настъпва ограмотяването и овладяването на четенто и писането.
  1. Какво представлява логопедичната езикова терапия на английски език в България?

Логопедична езикова терапия на английски език или на който и да е било език може да се извършва тогава, когато детето израства в двуезична или мултилингвална среда и/или среща определени говорни и/ии езикови трудности. Тя оказва влияние върху неговото цялостно развитие и адаптация. Цели се постигането на относително „симетричен билингвизъм“, когато и двата езика се разбират и употребяват еднакво добре от детето.

По отношение на английският език, овладяването му е относително лесно поради сравнително „опростената“ му морфологична система. Други езици като италианския, испанския, френския поставят по-сериозни предизвикателства и проблеми. Така, английският глагол разполага с малък брой окончания за време, както и с няколко модела за образуване на неправилни глаголи. За разлика от английския, българският глагол има по шест форми за лице и число в сегашно, минало свършено и минало несвършено време, както и форми на четири причастия и едно деепричастие, повечето от които участват в образуването на сложни глаголни форми за време. Ето защо и българското съществително име е по-лесно за овладяване отколкото глагола.