Орофациалната миофункционална терапия (ОМТ) включва изометрични и изотонични упражнения, които оказват пряко въздействие върху подвижността, силата, тонуса и издръжливостта на мимическите, дъвкателните и езиковите мускули. Подобрява се волевият контрол над точността в заемане и задържане на дадена поза, сетивността и координацията между различните движения, свързани с оралните хранителни механизми и говорната функция. Миофункционалната терапия е насочена към превенцията, диагностиката и терапията на лица с дисфункции в орофациалната област. Въздействието й е благоприятно и върху лицевата естетика. Терапията предоставя възможност за съвместна работа между специалисти като ортодонти, стоматолози, лицево-челюстни и пластични хирурзи, логопеди, ерготерапевти, психолози и диетолози. Развитието на орофациалния комплекс зависи както от индивидуалната генетична предразположеност, така и от външни фактори като общо здравословно състояние, начин на хранене и вид на храната и наличието на вредни орални навици. Орофациалните миофункционални нарушения (ОМН) обхващат лицево-челюстните мускули и техните функции. Този вид нарушения могат да окажат пряко и/или косвено влияние върху растежа и развитието на челюстите, зъбните дъги, дъвченето, преглъщането, говора, движенията на темпоромандибуларната става, хигиената на устната кухина, ефективността на ортодонтското лечение, лицевата естетика и други. Причините за орофациалните миофунционални нарушения обикновено са постоянното дишане през устата, късата подезична връзка и/или вредните орални навици (продължителното смучене на пръст или биберон, гризенето на нокти и др.). Те водят съответно до дисфункции в орофациалния комплекс, които могат да бъдат:
  • постоянно отворена уста и език между зъбите
  • ниска позиция на езика в устата
  • билатерален (страничен) натиск на езика
  • говорни нарушения
  • нарушения на храненето и гълтането
  • нарушения на съня (хъркане, сънна апнея)
  • ортодонтски нарушения: малоклузии (неправилна захапка) и струпване на зъби
  • промени в количеството и качеството на слюнката
  • високо и тясно твърдо небце
  • парези на лицевите мускули
  • нарушения на темпоромандибуларната става (ТМС)
  • бруксизъм (скърцане със зъби)
  • тинитус (шум в ушите)
  • естетически лицеви промени 

Ортодонтското лечение и миофунционалната терапия са тясно свързани и си оказват взаимно влияние. Всеки случай се разглежда и анализира индивидуално. Миогимнастиката може да бъде предписана преди, по време и/или след ортодотското лечение. Положителният ефект, който тя има върху орофациалните мускули и техните функции, предотвратява появата на рецидив след ортодонтското лечение.

Според бащата на ортодонтията д-р Едуард Енгъл „всяка малоклузия има миофункционална причина“. Ето защо регресът след ортодонтско лечение най-често се получава тогава, когато е налице нарушена функция в орофациалния комплекс. Примери за това могат да бъдат устното дишане, постоянно отворената уста, ниската позиция на езика в устната кухина и инфантилното гълтане. Подобни случаи доказват, че постоянното, а не временното влияние върху лицево-челюстните структури, е определящо.

Когато се коригира функцията, се очаква възстановяване и на структурата и обратното. Приучаването да се диша само през носа, поддържането на плътен и ненапрегнат билабиален контакт във всички ситуации, които не изискват хранене или говор, поставянето по навик на езика върху твърдото и мекото небце в покой и овладяването на зрелия модел на преглъщане, въздейства благоприятно върху подредбата на зъбите, захапката и мускулния тонус. За това може да помогне логопед, който ще предложи различни упражнения за носно дишане и за мускулна сила, стабилност и издръжливост на дъвкателната мускулатура, устните и езика.

Въпреки това всеки случай е индивидуален и задължително подлежи на екипната оценка и работа на ортодонт, логопед, остеопат и други специалисти.

Миогимнастика за деца представлява адаптирана и индивидуална орофациална миофункционална терапия. Тя включва комплекс от двигателни упражнения за лицево-челюстните мускули, представени в игрова форма. Програмата е подходяща за деца над 4-годишна възраст.

Тъй като черепно-лицевите структури и мускули на детето са в процес на растеж и развитие, резултатите от миофинкционалната терапия настъпват сравнително бързо. Специалистът работи и върху емоционално-поведенческото състояние на детето с цел преодоляване на определени поведенчески прояви, снемане на психическото напрежение и поддържане на мотивацията. Подкрепата на родителите е изключително важна за постигането на желаните резултати.

Цели на миогимнастиката за деца са:

  • постигане на постоянно дишане през носа
  • постоянен контакт на устните в покой без напрежение
  • правилна позиция на езика в устата в покой
  • координация между дишане, дъвчене и преглъщане
  • стимулиране на билатериално (от двете страни) дъвчене на храната
  • правилна поза на главата и врата
  • усвояване на правилна поза по време на сън и по време на хранене
  • преодоляване на вредни орални навици

Продължителността на миофункционалната терапия зависи от степента на сложност на индивидуалния случай, както и от активното участие на родителите на детето в процеса.

Миогимнастиката има и превантивна роля, стимулираща правилното развитие на орофациалната система на децата без дадени нарушения в тази област. 

Вредните навици в оралната област са повтарящи се движения на определени мускулни групи, които не изпълняват физиологична функция, но водят до изпитването на удовлетвореност. Те могат да бъдат асоциирани с различни емоции като страх и срам, с освобождаване от психическо напрежение или с физиологични нужди като глад, зъбен пробив и необходимост от сън. Поведения, които се проявяват след кърмаческа възраст и са устойчиви до 3-та година на детето, са смученето на залъгалка, на пръст или предмет, смученето на ръка, език или долна устна, храненето от бебешко шише след 15-и месец.

Интензивността, честотата и продължителността на вредните орални навици определят степента на изменения в растежа и развитието на лицево-челюстните кости и мускули и техните основни функции: малоклузии, струпване на зъби, ниска позиция на езика в състояние на покой в устата, незрял модел на дъвчене и гълтане и междузъбна артикулация.

Децата, при които поведението на смукане се фиксира като празен навик, проявяват същите трудности в храненето и говора, както тези с устно дишане и инфантилно преглъщане.

  1. Какво представлява устното дишане и вредно ли е то?

Устното дишане има мултифакторна и комплексна патогенеза, като причините могат да бъдат локални и системни и са свързани с малформации, вредни навици, заболявания на дихателните пътища и т.н. Предразполагащи фактори за дишане през устата са хроничен алергичен ринит, хронично увеличени небцови сливици и трета сливица, астма и продължително кърмене, хранене от бебешко шише и употреба на залъгалка след 18-месечна възраст. Тези причини имат негативно действие над морфологичния растеж на небцовите кости и зъбните дъги, тонуса на мускулатурата и хранителните и говорните механизми.

  1. Какви са симптомите на устното дишане?

Лицето може да има една или повече от следните характеристики: назална конгестия, полуотворени устни през деня и през нощта, пресъхнали устни и промяна на цвета им, натиск на езика и издаването му напред между зъбите, дълго лице, тъмни кръгове под очите, „увиснали“ бузи, издадена поза на главата напред, недоразвит гръден кош и събрани рамене. Препоръчителна е консултацията с отоларинголог (УНГ), както и с алерголог.

  1. Съществува ли разлика между дишането през носа и устното дишане?

Да. Дихателните пътища започват от носа, който е важен орган на имунната система. Когато дишането се осъществява през носа, въздухът се пречиства, обеззаразява и овлажнява. По този начин достига белите дробове с по-малко вредни примеси. Когато дишането се извършва предимно през устата, този процес на „пречистване“ на въздуха не се случва. Постоянно отворената поза на устата и устното дишане водят до стесняване на ширината на въздухоносните пътища и на твърдото небце, както и до други краниофациални промени.

  1. Кои са основните проблеми със съня, които причинява устното дишане?

Дишането през устата по време на сън може да доведе до неспокоен сън, обилно „лигавене“ по възглавницата, силна жажда при събуждане, сънливост, главоболие, хъркане и обструктивна сънна апнея.

  1. Кои са основните проблеми с храненето, които причинява дишане през устата?

Децата, които дишат през устата, предпочитат предимно суха храна (чипс, пица, паста, сладко и др.) и пият повече течности. Засегнати са сензорните компоненти на храненето като аромата, възприятията на вида и цвета и вкуса на храната. Наблюдава се нарушена координация между дишане и дъвчене: лицето трябва да избира – да диша или да се храни. Често поетата храна се „смачква“ между езика и твърдото небце. Недостатъчното дъвчене води до намалено секретиране на слюнка, по-трудно преглъщане и задавяне с частици. Продължителният прием на мека храна води до задържане на смукателните механизми и не развива дъвкателните такива. Освен мляскането се наблюдават инфантилно гълтане, при което езикът оказва натиск върху зъбите, както и компенсации с позицията на тялото и главата, шийната и мимическата мускулатура.

  1. Каква е връзката между устното дишане и трудностите в ученето?

Именно нарушенията на съня, които са обяснени по-нагоре, водят до безпокойство, възбудимост, намалена устойчивост и превключваемост на вниманието и концентрация, засягане на паметта. Това оказва силно негативно влияние върху способността за учене при децата.

  1. Каква е връзката между устното дишане, слуха и говора?

При чести инфекциите на горните дихателни пътища и уголемена трета сливица може да настъпят усложнения, свързани с Евстахиевата тръба и средното ухо. Това води до намаляване на слуха при някои деца и до проблеми със слуховата преработка, което засяга езиковото и говорното развитие.

Активното развитие на дъвченето от 6-8 месец нататък при бебетата изключително много подпомага здравето на слуховия канал. Мускулната сила, активното дъвчене и преглъщане са механизми, чрез които се дренира и масажира целия слухов участък. Така детето развива уменията да диференцира човешкия глас като водещ и по-важен от останалите шумове и да възприема различните честоти на езика.

Говорната продукция може да бъде засегната в различна степен в зависимост от индивидуалния случай. Ако детето или възрастният диша предимно през устата, артикулацията може да звучи неясно и „замазано“ поради обилното слюноотделяне. Засегнати звукове най-често са Т, Д и Н, както и съскавите С, З, Ц и ДЗ, които се изговарят предимно междузъбно. При изговарянето на шушкавите звукове Ш, Ж, Ч и ДЖ се отчита по-ниска позиция на езика в устата и слаба мускулатура на кръговия мускул, който насочва и окръгля устните напред. Допълнително, неправилно произношение или място на учленение могат да имат сонорите Р и Л поради намалената мускулна сила и издръжливост на върха на езика. Слабият мускулен тонус на мекото небце води и до назален говор. Често срещани симптоми са пресипналост и дрезгавост на гласа.

Ограничаващите меки тъкани в устната кухина са общо 7: лингвален френулум, френулум на горната и на долната устна, както и четири букални връзки на максилата и на мандубулата. Те представляват структурна особеност, която има генетична предразположеност. Ограничаващите меки тъкани в устата оказват влияние върху овладяването на зрелия модел на дъвчене и преглъщане, както и върху стабилната физиологична поза на покой на цялата устна кухина. В някои случаи се отчитат и говорни нарушения. Когато езикът не може да извършва всички необходими движение за правилното осъществяване на сукане, дъвчене, гълтане и говорене, се налага корекция от лицево-челюстен хирург, както и миогимнастика, остеопатия и други методи за подобряване на функциите на орофациалния комплекс.

Определящи за развитието на хранителните и говорните механизми са двигателното, езиковото, познавателното и комуникативно развитие. Детето стимулира растежа и развитието на лицево-челюстните кости и мускули докато се храни. Първите двигателни модели на орофациалния комплекс след раждането са вродените и рефлекторно базирани механизми на сукането, гълтането и координацията им с дишането. Именно сукането и контакта на двете устни водят до появата на първите съгласни звукове П, Б и М и гласните О и У, повдигането на върха на езика при засукване и гълтане е определящо за звуковете Т, Д и Н, а движенията на гърба на езика към мекото небце и гълтането са свързни със звуковете К, Г и Х. Различният челюстен ъгъл, движенията на устните и формите и позициите на езика, които се използват при храненето, са основа и за останалите двигателни движения, използвани при говорната продукция.    

  1. Какво е специфично езиково нарушение (specific language impairment)?

Езиковото нарушение представлява нарушено разбиране и/или използване на устния език или на друга система от символи, служеща за осъществяването на комуникация. То засяга: (1) формата на езика (фонология, морфология и синтаксис), (2) съдържанието на езика (семантика) и/или (3) функцията на езика (прагматика) в различни степени и комбинации.

Специфичните езикови нарушения се разделят още на два вида: рецептивни и експресивни. При експресивния вид разбирането е запазено, но е засегната говорната продукция. При рецептивните езикови нарушения са засегнати разбирането на езиковите стимули и като следствие от това е нарушена и говорната продукция.

  1. Какви са ранните прояви на езиковото нарушение?
  • бебето не се усмихва и не прави опити за контакт с най-близките от обкръжението му (0-3 месеца)
  • късно започва да гука (4-7 месеца)
  • издава само няколко звука и звукови комбинации (7-12 месеца)
  • не използва жестове (посочване, махане с ръка) (7-12 месеца)
  • не разбира какво му се казва (7 месеца – 2 години)
  • използва ограничен брой думи (12-18 месеца)
  • не прави комбинация от две думи (двусловни изказвания) (1½–2 години)
  • използва по-малко от 50 думи (2 години)
  • среща трудности в общуването и играта с други деца (2-3 години)
  • не показва интерес към книжки, рисуване, оцветяване, редене на пъзели и пр. (2½–3 години)
  1. Какви са симптомите на езиковите нарушения в предучилищна възраст?

Някои деца срещат трудности в разбирането на езика, а именно при:

  • отговарянето на въпроси
  • изпълняването на инструкции
  • идентифицирането на предмети и картинки
  • разбирането на жестове
  • разбирането на комуникативните роли в общуването (слушател и говорител) и тяхното редуване

Някои деца срещат трудности в експресивен език, които се изявяват в:

  • задаването на въпроси
  • назоваването на предмети
  • използването на жестове
  • съставянето на изречения
  • научаването на песни и рими
  • използването на местоимения
  • съгласуването по род и число
  • поемането на инициатива за започване на разговор и неговото поддържане

Повечето деца срещат трудности както при разбирането, така и при изразянето, т.е. засегнати са и рецептивният, и експресивният език.

Тези деца имат проблеми и с ранните етапи на ограмотяването (четене и писане):

  • разглеждането на книжки и прелистването на страници
  • разказването на кратки истории (по преживяно или следвайки илюстрациите в книжката)
  • разпознаването и назоваването на букви и цифри
  • фината моторика (оцветяване, рисуване)
  1. Как родителят може да помогне?
  • разговаряйте с детето си
  • четете често приказки на детето си
  • посочвайте и назовавайте различни знаци, символи (букви, цифри), предмети вкъщи и навън
  • изслушвайте и отговаряйте на детето си
  • насърчавайте детето си да задава повече въпроси
  • давайте достатъчно време на детето си, за да отговори
  • ограничавайте достъпа и времето пред телевизора, таблета и други техники. Използвайте това време за игри, четене на книжки, рисуване и други споделени дейности.
  1. Как и какво работи логопедът?

Логопедът работи индивидуално с детето със СЕН и неговите родители. Допълнително, консултира учители и други хора от обкръжението му, които могат да подпомогнат процеса на овладяване на езика и изграждането на комуникативни умения у детето. Логопедът показва на детето как да използва и разбира езика адекватно и лесно когато:

  • задава и/или отговаря на въпроси
  • споделя нещо, което го вълнува и/или му е интересно
  • съгласува думите по род и число
  • формира прости и сложни изречения
  • разказва по сюжетна картинка/серия картинки
  • следва инструкции
  • общува с други деца и възрастни
  • използва жестове и мимики
  • среща трудности при изговарянето на дума или фраза
  • има ограничен речников запас
  • навлиза в ранните етапи на ограмотяването
  1. Какво се случва, ако детето разбира и говори повече от един език?

Детето не получава специфично езиково нарушение (СЕН), когато е изложено на влиянието на втори език. Важно е да се отбележи, че детето със специфично езиково нарушение ще проявява описаните трудности и проблеми и при двата езика.

Ранният билингвизъм (по-рядко мултилингвизъм) представлява овладяването на два езика едновременно в семейни условия през първите три години. Двата езика следват модела на овладяване на родния език на детето. Първоначално думите от двата езика се приемат като ситуативно различни начини за назоваване на един и същ обект/понятие или просто като синоними. Едва след 2-годишна възраст се стига до разделяне на езиците и осъзнаване на различията между тях. Към тази възраст общият обем на речника при двуезичните деца е по-голям, отколкото при монолингвалните деца.

  1. Как детето овладява езика?

Детето, което започва да овладявява език, разполага с два основни източника: последователност от звукове и „паралелна информация“. Последователността от звукове представлява изказване/изказвания на даден език, произнесени от лицата от непосредственото обкръжение на детето. Паралелната информация, от своя страна, е ситуативна и се състои от това, което детето вижда, чува и преживява в момента, когато възприема някаква последователност от звукове (изказване).

Съществуват редица общи, универсални модели в овладяването на даден език. Децата започват езиковото си развитие с изказвания, състоящи се от една неразчленима единица. Налице се и индивидуалните различия и детската креативност в процеса на усвояване на езика.

Така например според скоростта на овладяване на езика, децата са:

  • ранни говорители (1- 1½ година)
  • късни говорители (след 2 години)

Стилът на овладяване на даден език се разглежда като:

  • референциален стил – в ранния речник на детето (първите 50 думи) преобладават съществителните имена (около 60% от децата)
  • експресивен стил – лексикално-семантично разнообразие, в което се включват местоимения и други части на речта

Родителите общуват с детето си още през първите месеци от живота му, дълго преди появата на детските изказвания. Този период се нарича довербален стадий и това долингвистично общуване далеч не означава отсъствието на език. „Речта на възрастните към децата“ стимулира езиковото и комуникативното им развитие.

От своя страна, езиковото развитие преминава през няколко основни етапа:

  • Еднословен стадий или Стадий на еднословните изказвания – предграматичен период на езиково развитие. Налице са т.нар. думи-изречения или холофрази, което определя взаимодействието между прагматиката и семантиката на езика.
  • Двусловен стадий – комбиниране на две думи, което бележи началото на развитието на граматиката в детския език.
  • Трисловен стадий – овладяване на изречението. Българските деца до 3-годишна възраст овладяват езика на ниво изречение.
  • Многословен стадий – формират се метаезиковите познания за езика като система. Децата овладяват езика на ниво текст. Сед това настъпва ограмотяването и овладяването на четенто и писането.