Късата подезична връзка – недиагностицираният ограничител

Какво знаем и не знам за късата подезична връзка?

 

Анкилоглосия е конгенитална орална аномалия, известна повече като къса юздичка или къса подезична връзка. Късият лингвален френулум се формира още по време на бременността, когато малка част от лигавична тъкан, която трябва да изчезне по време на развитието на плода, остава в долната част на езика, ограничавайки движенията му.

Орофациалните функции като сукане, дъвчене, преглъщане, както и говорната продукция, включваща дишане, фонация, артикулация и прозодика, могат да бъдат засегнати в различна степен в зависимост от морфологията на френулума (дълъг и тънък; къс и широк), както и от позицията му (мукозен – обхващащ само устната лигавица; гингивален – засягащ венците и др.).

В сферата на денталната медицина и ортодонтията широко използвана е класификация на Kotlow за видовете анкилоглосия. Тя се определя като се измерва разстоянието между върха на езика и мястото, където е „заловен“ френулумът. За норма се приема повече от 16мм дължина.

  • Клас I: лека анкилоглосия – 12-16мм.
  • Клас II: умерена анкилоглосия – 8-11мм.
  • Клас III: тежка анкилоглосия – 3-7мм.
  • Клас IV: пълна анкилоглосия – по-малко от 3мм.

Много хора с къса подезична връзка страдат от определени състояния без да знаят реалната причина за тях. При новородените се наблюдават трудности в кърменето и нарушаване на хранителния режим, което води до стрес за бебето и майката. При децата с къс лингвален френулум се отчитат проблеми с дъвкането и преглъщането, както и артикулационни нарушения (например липса или неправилна продукция на звуковете Р и Л). Това пряко засяга вербалното общуване, социалното и личностовото развитие на детето.

Важно е да се отбележи, че в детска възраст могат да се формират някои компесаторни стратегии. В качеството на пример са допълнителните движения на долната челюст, които подпомагат „вдигането“ на езика до алвеолите. Така трудните лингвоалвеоларни звукове Р и Л звучат акустично правилно.

Късата подезична връзка води до структурни и функционални промени в орофациалния комплекс:

  • отворена позиция на устните за осъществяване на дишането през устата
  • отваряне на долната челюст за увеличаване на въздушния поток и за по-добро устно дишане
  • езикът остава в ниска позиция в устата в покой
  • твърдото небце се стеснява и става високо
  • стесняване на горната челюст
  • стесняване на фаринкса

Описаните негативните промени в лицево-челюстните структури са причина за появата на:

  • дентални заболявания
  • ортодонтски нарушения – различни видове малоклузии, отворена захапка, кръстосана захапка и др.
  • говорни нарушения
  • неправилен начин на преглъщане и хранителни нарушения
  • бруксизъм
  • нарушения на съня – хъркане и обструктивна сънна апнея (OСA)
  • дисфункция на темпоромандибуларната става

С оглед на познанията, свързани с нормалното развитие на новороденото, обикновено педиатърът пръв може да констатира наличието на къса подезична връзка и съответно да насочи родителите към специалист. С течение на времето, стоматологът или логопедът също могат да диагностицират т.нар. „недиагностицирания ограничител“.

Поставянето на диагнозата къса подезична връзка налага прилагането на френектомия. Това е хирургическа процедура, която разширява обема на движенията на езика; подобрява правилната му позиция в устата в покой, оралните функции и съответно говорната продукция.

При новородените късата подезична връзка се „срязва“ чрез специални ножици, спалпел или мекотъканни лазери. Хирургическата намеса при деца и възрастни, от своя страна, се изразява в частнично или напълно отстраняване на лингвалния френулум.

След оперативната намеса се налага прилагането на орофациална миофункционална терапия. Постоперативните упражнения са насочени към:

  • развитието на нови мускулни движения на езика
  • подобряването и увеличаването на кинестетичните усещания от движенията на езика и устните – къде и как точно се изпълняват в и/или извън устата
  • повишаване на мускулната сила и издръжливост на езика

Някои медицински лица препоръчват орофациалната миофункционална терапия да стартира преди операцията. Така децата и/или подрастващите мога да започнат изграждането на новите праксисни умения без болка.

http://bglogoped.eu

 

Източници:

  1. Kotlow LA. Ankyloglossia (tongue-tie): a diagnostic and treatment quandary. Quintessence Int 1999, Apr. 30(4): 259-262.
  2. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC4765751/
  3. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/28097623