Етикет: Андриана Василева – Логопед

Дисфункционалното дишане (познато повече като устно дишане) пряко засяга:
– артикулацията
– фонацията
– прозодиката
– кърменето
– механизмите на храненето
– когнитивните умения

Ниската позиция на езика в устата в покой оказва негативно влияние върху:
– правилната и точна артикулация
– храненето и по-специално гълтането (дисфагия)
– кърменето
– когнитивните умения
Допълнително, свързва се и с дизартрията.

Късата подезична връзка се свързва с:
– артикулацията
– гласа
– плавността на говорната продукция
– кърменето
– нарушенията на храненето
– апраксията
– нарушенията на съня

Вредните орални навици засягат:
– артикулацията
– правилните механизми на храненето

Малоклузията (неправилна подредба на зъбните редици) корелира с:
– артикулацията
– фонацията
– дисфагията
– кърменето
– дизартрията

Нарушенията на съня и обструктивната сънна апнея при деца и възрастни:
– когнитивните умения
– развитието на езиковата система

Издадената глава напред:
– неправилното хранене
– фонацията

Бруксизмът или скърцането със зъби може да окаже въздействие върху гласа.

Орофациалните миофункционални нарушения и терапия като основна част от езиковата патология

Допълнително, акцент се поставя и върху не толкова изследваната връзка между орофациалните миофункционални нарушения и езиковото развитие на децата. Последни проучвания регистрират забавяне и/или нарушения при овладяването на езика като система вследствие на дадено ОМН. Силно застъпени са и фонологичните нарушения.

Орофациалните миофункционални нарушения и терапия и възрастта

2. Предучилищна и начална училищна възраст:
– шумно дишане
– изтъняване на устните
– инфантилно гълтане, непълноценно дъвчене, предпочитания към пасирани и меки храни
– хъркане, затруднено дишане по време на сън, обструктивна сънна апнея (ОСА)
– хиперсаливация, намален контрол върху оралните и лицевите структури
– незрялост на дъвкателните умения, трудности при пиене от обикновена чаша
– занемарена устна хигиена
– нарушения на ритъма дъвчене – дишане – гълтане
– нарушения на артикулацията

3. Тийнейджърска възраст:
– непълноценно развитие на лицево-челюстните структури; продълговато лице; издадена глава напред
– високо и тясно твърдо небце
– неправилна захапка и криви зъби
– ниска позиция на езика в устата в покой
– неправилни механизми на хранене (мляскане, хранене с отворена уста и други)
– нарушена говорна продукция
– устно дишане
– нарушения на съня

4. Зряла възраст:
– нарушения на дишането, фонацията (напр. вокално напрежение) и артикулацията
– обструктивна сънна апнея (ОСА)
– дисфункция на темпоромандибуларната става
– зъбно-челюстни деформации и регрес
– дентални проблеми (загуба или износване на зъби); протези и импланти
– дисфункция на лицевите мускули

1. Позата на главата и тялото – наблюдавайте главата, врата и тялото на детето ви докато е в изправено и седнало положение. Неправилната позиция на главата и шията могат да са индикатор за появата на лицева асиметрия. Също така следете дали детето ви:
– често накланя главата си на една страна
– постоянно издава главата си напред (особено в изправена позиция)
– има отпуснати и приведени напред рамене
– седи и стои прегърбено
– може да поглежда само през едното си рамо
– и тялото му изглежда или го усещате прекалено напрегнато

2. Формата на лицето – можете да определите формата на лицето на вашето дете фронтално като:
– кръгла или овална
– квадратна
– продълговата и стеснена

Тук възниква въпросът коя е „най-добрата“ форма на лицето. Отговорът е квадратната, тъй като предразполага към оптимално развитие на горната и долната челюст. От своя страна, издълженото лице води до стесняване на лицево-челюстните структури, криви зъби и устно дишане.

Допълнително, обърнете внимание и на брадичката и как изглежда тя в профил:
– изпъкнала
– вдлъбната
– отпусната

Вдлъбната брадичка (в някои случаи силно изтеглена назад) е знак за недоразвита долна челюст.

3. Очите – те са добър индикатор за лицева симетрия и правилен растеж и развитие на горната челюст (максила). Кожата около очите може да ви подскаже дали има недоразвитие на някои черепно-лицеви структури. Вземете предвид и дали:
– очите или ъгълчетата на очите на вашето дете са увиснали
– детето има тъмни кръгове под очите.

Последното е свързано с неправилното дишане през устата и нарушенията на съня.

4. Бузите – те разкриват мускулния тонус на лицето. Обърнете внимание дали бузите на вашето дете са отпуснати и закръглени или стегнати и добре оформени.

5. Устните – полезен индикатор за наличието или липсата на лицев мускулен баланс са именно устните. Силата и тонусът на мускулите антагонисти (извършващи противоположни движения) трябва да са приблизително еднакви, за да се наблюда мускулен баланс на цялото тяло, включително и на лицето.
Можете да разгледате устните на вашето дете и да прецените дали фронтално те са еднакви или не, както и дали един от двата ъгъла на устата е различен и/или увиснал.
Допълнително, наблюдавайте дали устните са плътно затворени в покой или детето ви често диша през устата. Също така дали брадичката изглежда стегната и/или изпъкнала с трапчинки и линии по и около нея, ако помолите детето да си затвори устата и да диша само през носа.

6. Носът – как диша детето?
Най-лесният начин да прецените дали детето ви диша предимно през носа или през устата е да го наблюдавате как извършва някоя от любимите си дейности – разглеждане/четене на книжка, рисуване/оцветяване, игра с конструктор и др.
Ако устата му е постоянно отворена, диша тежко и шумно, то е налице устно дишане. Най-често срещаните причини за това са:

– алергия
– изкривена носна преграда (септум)
– сенна хрема
– хроничен синузит и др.

Изключително важно е и как спи детето:

– дишането му е шумно и е с постоянно отворена уста
– често хърка
– сънят му е непълноценен и през деня е уморено, раздразнително, с понижени внимание и концентрация и др.

7. Твърдото небце – обърнете внимание дали т.нар. покрив на устата е:
– с U-образна или V-образна форма
– тясно или широко
– високо
– със зачервени и/или възпалени краища

Добре и правилно развиващото се твърдо небце трябва да е широко и плитко, с U-образна форма.

8. Темпоромандибуларната става – терминът дисфункция на темпоромандибуларната става (ТМД) се използва за означаването на проблеми, свързани с фунционално нарушение на ТМС, както и на структурите и мускулите, включени в дъвкателния процес.

Етиологични фактори могат да бъдат някои дентални проблеми, едностранно дъвчене, постоянно дишане през устата, мускулно напрежение вследствие на стрес и тревожност, патологични навици (гризене на нокти, подпиране на брадичката с ръка, стискане или скърцане със зъби по време на сън).

Родителите могат лесно да следят за евентуални проблеми с темпоромандибуларната става на техните деца. Пример за това е да помолят детето да си отвори устата – долната челюст движи ли се плавно или „прескача“? Чува ли се звук на „пукане“? Детето усеща ли болка по време на хранене, обхващаща мандибулата и дъвкателните мускули? Страда ли от често главоболие?

9. Зъби и захапка – обикновено приема се за нормално между млечните зъби на детето да има малко разстояние. Важно е да се отбележи необходимостта от:
– ранно обучение на децата по отношение на правилната устна хигиена, на правилното хранене и контрол над въглехидратното хранене
– флуорна профилактика и редовно посещение при зъболекаря с цел намаляване интензитета на зъбния кариес.

Захапката може да се определи, когато помолите детето да направи „ограда от зъби“ (горните и долните зъби да се „докоснат“). В случай, че забелязвате:

– отворена захапка – горните и долните предни зъби не могат да се докоснат, а само задните;
– дълбока захапка – горните зъби „застъпват“ долните зъби (понякога е възможно и долните резци да се „опират“ във венците на горната зъбна дъга);
– кръстосана захапка – долните предни зъби застъпват предните (прогения) ИЛИ задните долни зъби са „извън/настрани“ горните зъби;

направете консултация с детски стоматолог и ортодонт.

10. Езикът като орган – родителите могат да се ориентират кога детето им среща двигателни трудности при инервирането мускулите на езика, като отбележат дали:
– може да повдигне езика си нагоре към твърдото небце при широко отворена уста;
– може да повдигне езика си нагоре към носа или по-скоро „подпира“ езика с долната устна и изтегля главата назад;
– има къса подезична връзка, която ограничава движенията на езика (напред и назад, надясно и наляво и пр.);
– езикът няма „връх“, а по-скоро „сърцевидна“ форма;
– езикът видимо изглежда голям/малък за размерите на устата;
– езикът е „набразден“ по краищата си (т.нар. географски език);
– обикновено езикът застава между зъбите и устата е постоянно отворена. Това е причина детето да бъде трудно разбирано, когато говори.

Допълнително, повърхността и цветът на езика „издават“ какво е цялостното здравословно състояние не само на децата, но и на възрастните. Например наличието на бял слой или петна по горната му повърхност не е за пренебрегване и е препоръчителна консултацията с медицинско лице.

11. Храненето – в случай, че детето:

– не затваря своите устни по време на дъвчене и преглъщане на храната
– среща трудности при преглъщането на храна и/или вода и видимо се включват мускулите на врата и/или главата
– езикът застава между зъбите докато преглъща
– често се „мръщи“ и „цупи“ с устни преди да преглътне
– трудно преглъща хапче и в последствие отказва да приема такова
– често се дави при преглъщане; има гадене и рефлукс,

е необходимо да се обърнете към хранителен терапевт.

 

Източник: https://www.drstevenlin.com/