Орофациалните миофункционални нарушения като част от говорната и езикова патология

Орофациалните миофункционални нарушения и терапия като основна част от говорната патология

Връзката между орофациалните миофункционални нарушения (ОМН) и говорните нарушения е обект на заслужено внимание тема. Тяхната етиология, симптоматика и съответната им терапия навлизат в сферата на логопедията като необходимо познание и умение от страна на специалиста. А широката разпространеност на ОМН във всички възрастови групи изисква информираност на родителите с цел превенция и дълготрайно лечение.

Обобщено и синтезирано са представени кои орофациални миофункционални нарушения водят до конкретни нарушения, в това число и комуникативни такива.

Дисфункционалното дишане (познато повече като устно дишане) пряко засяга:
– артикулацията
– фонацията
– прозодиката
– кърменето
– механизмите на храненето
– когнитивните умения

Ниската позиция на езика в устата в покой оказва негативно влияние върху:
– правилната и точна артикулация
– храненето и по-специално гълтането (дисфагия)
– кърменето
– когнитивните умения
Допълнително, свързва се и с дизартрията.

Късата подезична връзка се свързва с:
– артикулацията
– гласа
– плавността на говорната продукция
– кърменето
– нарушенията на храненето
– апраксията
– нарушенията на съня

Вредните орални навици засягат:
– артикулацията
– правилните механизми на храненето

Малоклузията (неправилна подредба на зъбните редици) корелира с:
– артикулацията
– фонацията
– дисфагията
– кърменето
– дизартрията

Нарушенията на съня и обструктивната сънна апнея при деца и възрастни:
– когнитивните умения
– развитието на езиковата система

Издадената глава напред:
– неправилното хранене
– фонацията

Бруксизмът или скърцането със зъби може да окаже въздействие върху гласа.

Орофациалните миофункционални нарушения и терапия като основна част от езиковата патология

Допълнително, акцент се поставя и върху не толкова изследваната връзка между орофациалните миофункционални нарушения и езиковото развитие на децата. Последни проучвания регистрират забавяне и/или нарушения при овладяването на езика като система вследствие на дадено ОМН. Силно застъпени са и фонологичните нарушения.

Орофациалните миофункционални нарушения и терапия и възрастта

Какви орофациалните миофункционални нарушения (ОМН) се наблюдават спрямо възрастовия фактор?

1. Кърмаческа и ранна детска възраст:
– слаб или нарушен сукателен рефлекс; затруднения в ритъма сукане – дишане – гълтане
– продължително употреба на биберон и шише
– трудно захранване и преминаване към храни с твърда консистенция
– ларинго-фарингеален и гастроезофагеален рефлукс
– къса подезична връзка
– постоянно отворена уста
– нарушения на дишането по време на сън, скърцане със зъби

2. Предучилищна и начална училищна възраст:
– шумно дишане
– изтъняване на устните
– инфантилно гълтане, непълноценно дъвчене, предпочитания към пасирани и меки храни
– хъркане, затруднено дишане по време на сън, обструктивна сънна апнея (ОСА)
– хиперсаливация, намален контрол върху оралните и лицевите структури
– незрялост на дъвкателните умения, трудности при пиене от обикновена чаша
– занемарена устна хигиена
– нарушения на ритъма дъвчене – дишане – гълтане
– нарушения на артикулацията

3. Тийнейджърска възраст:
– непълноценно развитие на лицево-челюстните структури; продълговато лице; издадена глава напред
– високо и тясно твърдо небце
– неправилна захапка и криви зъби
– ниска позиция на езика в устата в покой
– неправилни механизми на хранене (мляскане, хранене с отворена уста и други)
– нарушена говорна продукция
– устно дишане
– нарушения на съня

4. Зряла възраст:
– нарушения на дишането, фонацията (напр. вокално напрежение) и артикулацията
– обструктивна сънна апнея (ОСА)
– дисфункция на темпоромандибуларната става
– зъбно-челюстни деформации и регрес
– дентални проблеми (загуба или износване на зъби); протези и импланти
– дисфункция на лицевите мускули

 

Източник: https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/?term=orofacial+myofunctional

Андриана Василева, логопед

http://bglogoped.eu