Категория: Логопед

Какво знаем и не знам за късата подезична връзка?

Анкилоглосия е конгенитална орална аномалия, известна повече като къса юздичка или къса подезична връзка. Късият лингвален френулум се формира още по време на бременността, когато малка част от лигавична тъкан, която трябва да изчезне по време на развитието на плода, остава в долната част на езика, ограничавайки движенията му.

Орофациалните функции като сукане, дъвчене, преглъщане, както и говорната продукция, включваща дишане, фонация, артикулация и прозодика, могат да бъдат засегнати в различна степен в зависимост от морфологията на френулума (дълъг и тънък; къс и широк), както и от позицията му (мукозен – обхващащ само устната лигавица; гингивален – засягащ венците и др.).

В сферата на денталната медицина и ортодонтията широко използвана е класификация на Kotlow за видовете анкилоглосия. Тя се определя като се измерва разстоянието между върха на езика и мястото, където е „заловен“ френулумът. За норма се приема повече от 16мм дължина.

• Клас I: лека анкилоглосия – 12-16мм.
• Клас II: умерена анкилоглосия – 8-11мм.
• Клас III: тежка анкилоглосия – 3-7мм.
• Клас IV: пълна анкилоглосия – по-малко от 3мм.

Много хора с къса подезична връзка страдат от определени състояния без да знаят реалната причина за тях. При новородените се наблюдават трудности в кърменето и нарушаване на хранителния режим, което води до стрес за бебето и майката. При децата с къс лингвален френулум се отчитат проблеми с дъвкането и преглъщането, както и артикулационни нарушения (например липса или неправилна продукция на звуковете Р и Л). Това пряко засяга вербалното общуване, социалното и личностовото развитие на детето.

Важно е да се отбележи, че в детска възраст могат да се формират някои компесаторни стратегии. В качеството на пример са допълнителните движения на долната челюст, които подпомагат „вдигането“ на езика до алвеолите. Така трудните лингвоалвеоларни звукове Р и Л звучат акустично правилно.

Късата подезична връзка води до структурни и функционални промени в орофациалния комплекс:

• отворена позиция на устните за осъществяване на дишането през устата
• отваряне на долната челюст за увеличаване на въздушния поток и за по-добро устно дишане
• езикът остава в ниска позиция в устата в покой
• твърдото небце се стеснява и става високо
• стесняване на горната челюст
• стесняване на фаринкса

Описаните негативните промени в лицево-челюстните структури са причина за появата на:

• дентални заболявания
• ортодонтски нарушения – различни видове малоклузии, отворена захапка, кръстосана захапка и др.
• говорни нарушения
• неправилен начин на преглъщане и хранителни нарушения
• бруксизъм
• нарушения на съня – хъркане и обструктивна сънна апнея (OСA)
• дисфункция на темпоромандибуларната става

С оглед на познанията, свързани с нормалното развитие на новороденото, обикновено педиатърът пръв може да констатира наличието на къса подезична връзка и съответно да насочи родителите към специалист. С течение на времето, стоматологът или логопедът също могат да диагностицират т.нар. „недиагностицирания ограничител“.

Поставянето на диагнозата къса подезична връзка налага прилагането на френектомия. Това е хирургическа процедура, която разширява обема на движенията на езика; подобрява правилната му позиция в устата в покой, оралните функции и съответно говорната продукция.

При новородените късата подезична връзка се „срязва“ чрез специални ножици, спалпел или мекотъканни лазери. Хирургическата намеса при деца и възрастни, от своя страна, се изразява в частнично или напълно отстраняване на лингвалния френулум.

След оперативната намеса се налага прилагането на орофациална миофункционална терапия. Постоперативните упражнения са насочени към:

• развитието на нови мускулни движения на езика
• подобряването и увеличаването на кинестетичните усещания от движенията на езика и устните – къде и как точно се изпълняват в и/или извън устата
• повишаване на мускулната сила и издръжливост на езика

Някои медицински лица препоръчват орофациалната миофункционална терапия да стартира преди операцията. Така децата и/или подрастващите мога да започнат изграждането на новите праксисни умения без болка.

http://bglogoped.eu

Източници:

1. Kotlow LA. Ankyloglossia (tongue-tie): a diagnostic and treatment quandary. Quintessence Int 1999, Apr. 30(4): 259-262.
2. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC4765751/
3. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/28097623

Недиагностицираната сънна апнея при деца може да доведе до синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност (СДВХ) и поведенчески нарушения.

Добрият сън е изключително важен за всеки индивид. Без пълноценен хранителен режим и сън децата започват да имат емоционално-поведенчески проблеми и трудности в ученето. През 2011г. почти 6 милиона деца в САЩ са диагностицирани със синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност (СДВХ) – повишаване с 43% от 2003г. – на които се предписва стимулантът Риталин. Нарушенията на съня, по-специално сънната апнея при деца, засягат между 1% и 3% от клинично здравите деца до 8-годишна възраст. Главните симптоми на сънната апнея са хъркане, задушаване или задъхване по време на сън. Допълнително се наблюдават:

• дишане през устата
• сенна хрема
• уголемени сливици и аденоиди
• тъмни кръгове под очите
• наднормено тегло и затлъстяване
• диабет
• запек
• енурезис ноктурна
• кошмари и непълноценен сън
• дефицит на вниманието
• хиперактивност
• главоболие
• чести инфекции на горните дихателни пътища
• болки в ушите
• бруксизъм (скърцане със зъби по време на сън)

Налице е значителна корелация между по-малкото часове сън при децата и затлъстяването. Изследвания показват, че хормоналните нива, контролиращи апетита, се нарушават при ограничен (4-часов) сън през нощта. Основните хормони, които играят важна роля в регулацията на приема на храна и телесното тегло, са лептин и грелин. Лептинът, който дава сигнал на мозъка, че тялото е сито, е значително намален, докато грелинът, който увеличава чувството за глад, е необичайно висок. Затлъстяването и наднорменото тегло в детска и юношеска възраст са предпоставка за ниско самочувствие и ограничени социални умения.

Дишането през устата, хъркането и сънната апнея могат да окажат сериозно влияние и върху поведенческото и социално-емоционалното развитие при децата. Отчитат се тревожност и депресия, хиперактивност, трудности в създаването на приятелства със връстниците и в следването на общи правила, агресия и други.

Децата и подрастващите с обструктивна сънна апнея могат да създадат погрешното впечатление, че спят много. Техният сън обаче е повърхностен и непълноценен, поради честите прекъсвания (т.нар. микропробуждания), които нарушават нормалния ритъм на съня. В действителност, тези деца получават само около 4-5-часов сън на денонощие, което е крайно недостатъчно.

Данни от проведени изследвания в университета Аризона в Тусон показват, че бебетата на 6-месечна възраст с дихателни проблеми са изложени на 50% по-висок риск от развитието на поведенчески нарушения на 7-годишна възраст и е 3 пъти по-вероятно да имат ниски оценки в училище.

Тъй като лекарите констатират обикновено дневните симптоми на синдрома дефицит на вниманието и хиперактивност, сънната апнея остава недиагностицирана и проблемите персистират. Допълнително, психолози съветват учителите и хората, които се грижат за детето, да бъдат по-осведомени по отношение на нарушенията на дишането по време на сън и негативните последствия от това.

http://bglogoped.eu

Източници: http://www.huffingtonpost.com/

Методът Бутейко

„Всички хронични болести и болки идват от липсата на кислород на клетъчно ниво“.

От самото начало орофациалният миофункционален терапевт се бори с постоянно отворената уста и дишането през устата. Двете главни цели на орофациалната миофункционална терапия са плътно затворени устни без напрежение и палатална позиция на езика в устата при покой. В случай обаче, че пациентът продължава с хроничното дишане през устата, резултатите биха били незадоволителни или за кратък период от време. Ето защо в обсега на орофациалната миофункционална терапия се включват упражненията за дишане на Бутейко. Методът е дело на руския учен и доктор Константин Павлович Бутейко през 60-те години на XX век. Той пръв доказва негативните въздействия върху човешкия организъм от хроничното, прекомерно силно и дълбоко дишане или алевеоларната хипервентилация.

Бутейко е изследвал и анализирал дишането на тежко болни хора. Той установява парадокса, че тези хора дишат дълбоко и силно, но въпреки това страдат от липса на кислород (О2). Отговорът на въпроса открива в т.нар. ефект на Бор (Bohr effect), според който, за да могат червените кръвни клетки да доставят кислород, е необходим въглероден диоксид (СО2). Така Бутейко прави заключението, че дълбокото дишане е причина за загуба на въглероден диоксид и свиване на кръвоносните съдове.  Това води до липсата на кислород и съответно до появата на астма и на други хронични заболявания.

„Намаляването на дишането до нормални стойности повишава количеството на въглероден диоксид, което е необходимо за снабдяването на тъканите с кислород.“

Методът Бутейко се състои от прости упражнения за дишане, достъпни за изпълнение по всяко време и навсякъде от съвременния човек. Основен инструмент в тях е т.нар. контрол пауза (Control Pause), който дава информация за относителното количество на кислород в тялото (CP (Control Pause) = Body O2 test).

Тестът се провежда след цялостна релаксация на тялото за около 5-7 минути, която води до естествено и спонтанно издишване. След това притиснете носа си с пръсти и се опитайте да задържите дъха си докато не изпитате необходимост да вдишате отново. Времето се отброява в секунди (breath holding time). Практиката показва, че в този момент се появяват първите неволеви движения на диафрагмата или опити за преглъщане. Последващото вдишване трябва да бъде спокойно, както в началото на теста.

Не задържайте прекалено дълго дишането си, за да увеличите времето на контрол паузата. Вдишването не би следвало да е дълбоко и силно или да отваряте устата си. Тестът трябва да е лесен за изпълнение и да не предизвиква стрес.

Статистиката показва, че контрол паузата (CP) при здрави хора от съвременното общество е около 20-30 секунди (Body O2). За сравнение хората, живеещи през първите десетилетия на XX век, показват като резултати 40-50 секунди. Контрол паузата при страдащите от хронични заболявания като бронхиална астма, хипертония, тревожни разстройства, паник атаки и други е общо под 20 секунди.

Част от дихателните упражнения на Бутейко са сходни на теста за контрол паузата. В интернет пространството има предствени упражнения с кратки и лесни инструкции за постигането на оптимално диафрагмено дишане през носа.

Източници:

http://buteyko.com/