Категория: Деца

Орофациалните миофункционални нарушения като част от говорната и езикова патология

Орофациалните миофункционални нарушения и терапия като основна част от говорната патология

Връзката между орофациалните миофункционални нарушения (ОМН) и говорните нарушения е обект на заслужено внимание тема. Тяхната етиология, симптоматика и съответната им терапия навлизат в сферата на логопедията като необходимо познание и умение от страна на специалиста. А широката разпространеност на ОМН във всички възрастови групи изисква информираност на родителите с цел превенция и дълготрайно лечение.

Обобщено и синтезирано са представени кои орофациални миофункционални нарушения водят до конкретни нарушения, в това число и комуникативни такива.

Дисфункционалното дишане (познато повече като устно дишане) пряко засяга:
– артикулацията
– фонацията
– прозодиката
– кърменето
– механизмите на храненето
– когнитивните умения

Ниската позиция на езика в устата в покой оказва негативно влияние върху:
– правилната и точна артикулация
– храненето и по-специално гълтането (дисфагия)
– кърменето
– когнитивните умения
Допълнително, свързва се и с дизартрията.

Късата подезична връзка се свързва с:
– артикулацията
– гласа
– плавността на говорната продукция
– кърменето
– нарушенията на храненето
– апраксията
– нарушенията на съня

Вредните орални навици засягат:
– артикулацията
– правилните механизми на храненето

Малоклузията (неправилна подредба на зъбните редици) корелира с:
– артикулацията
– фонацията
– дисфагията
– кърменето
– дизартрията

Нарушенията на съня и обструктивната сънна апнея при деца и възрастни:
– когнитивните умения
– развитието на езиковата система

Издадената глава напред:
– неправилното хранене
– фонацията

Бруксизмът или скърцането със зъби може да окаже въздействие върху гласа.

Орофациалните миофункционални нарушения и терапия като основна част от езиковата патология

Допълнително, акцент се поставя и върху не толкова изследваната връзка между орофациалните миофункционални нарушения и езиковото развитие на децата. Последни проучвания регистрират забавяне и/или нарушения при овладяването на езика като система вследствие на дадено ОМН. Силно застъпени са и фонологичните нарушения.

Орофациалните миофункционални нарушения и терапия и възрастта

Какви орофациалните миофункционални нарушения (ОМН) се наблюдават спрямо възрастовия фактор?

1. Кърмаческа и ранна детска възраст:
– слаб или нарушен сукателен рефлекс; затруднения в ритъма сукане – дишане – гълтане
– продължително употреба на биберон и шише
– трудно захранване и преминаване към храни с твърда консистенция
– ларинго-фарингеален и гастроезофагеален рефлукс
– къса подезична връзка
– постоянно отворена уста
– нарушения на дишането по време на сън, скърцане със зъби

2. Предучилищна и начална училищна възраст:
– шумно дишане
– изтъняване на устните
– инфантилно гълтане, непълноценно дъвчене, предпочитания към пасирани и меки храни
– хъркане, затруднено дишане по време на сън, обструктивна сънна апнея (ОСА)
– хиперсаливация, намален контрол върху оралните и лицевите структури
– незрялост на дъвкателните умения, трудности при пиене от обикновена чаша
– занемарена устна хигиена
– нарушения на ритъма дъвчене – дишане – гълтане
– нарушения на артикулацията

3. Тийнейджърска възраст:
– непълноценно развитие на лицево-челюстните структури; продълговато лице; издадена глава напред
– високо и тясно твърдо небце
– неправилна захапка и криви зъби
– ниска позиция на езика в устата в покой
– неправилни механизми на хранене (мляскане, хранене с отворена уста и други)
– нарушена говорна продукция
– устно дишане
– нарушения на съня

4. Зряла възраст:
– нарушения на дишането, фонацията (напр. вокално напрежение) и артикулацията
– обструктивна сънна апнея (ОСА)
– дисфункция на темпоромандибуларната става
– зъбно-челюстни деформации и регрес
– дентални проблеми (загуба или износване на зъби); протези и импланти
– дисфункция на лицевите мускули

 

Източник: https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/?term=orofacial+myofunctional

Андриана Василева, логопед

http://bglogoped.eu

5 техники за ефективна работа с деца

Кои техники са ефективни при работа с деца?

Независимо дали сте родител или работите с деца, или и двете, вероятно в един или друг момент имате нужда от определени насоки и подкрепа, за да се чувствате удовлетворени и успешни в действията си спрямо малките-но-много-нас същества. 

Работата ми като логопед ме среща с различни случаи ежедневно, но именно тези индивидуалности определиха 5 основни техники, които се опитвам да следвам с постоянство и търпение. Въпреки трудностите, единствено тогава са налице положителните резултати в логопедичната терапия, а и в родителството. 

 

  1. Правилата са за всички.

За се чувства едно дете сигурно и в безопасност, налагането и спазването на определени правила, независимо дали вкъщи, в детската градина или в кабинетна среда, е от съществено значение. Съответно, родителят или терапевтът също трябва да спазват поставените граници и обещанията, които са дали на децата. По този начин се изгражда взаимно доверие, върху чията основа имаме свързване, а не йерархични взаимоотношения.

 

  1. Съдействам, а не контролирам.

Тази идея допълва предходната, като детето се научава на самодисциплина и постепенно да започва да вярва и разчита повече в/на себе си. В процеса на работа ние ставаме партньори и заедно преодоляваме трудностите, като при нужда и желание от страна на детето помагам. По този начин демонстрирам уважение и разбиране. В противен случай получавам „неползотворно“ подчинение (временно или пък обратното – абсолютна липса на такова) и негативизъм.

 

  1. Подкрепям, а не оценявам.

Обикновено след всяка завършена дейност или задача, независимо от същността й и съобразявайки се с възрстта на детето, задавам следния въпрос: „Как мислиш/чувстваш, че се справи?“. По този начин се опитвам да „покажа“, че самооценката и самочувствието не са нещо „външно“ и не би следвало грешките, които допускаме, да ни определят като личност. Те характеризират нашите действия, но не и нас самите като хора.

Изненадващо, много деца първоначално не могат да ми дадат отговор, но с времето се отпускат. Чак след това мога да изкажа деликатно своето мнение, което подкрепя или не тяхната (само)оценка. Наблюденията са ми, че след известен период децата се научават да бъдат по-себеосъзнати и спокойни, без да чувстват излишно чувство за вина и срам, които намаляват тяхното вредено любопитство.

 

  1. Самостоятелност, а не зависимост.

Никога не правя нещо вместо детето, ако то може да го направи само. Затова задачите пред детето е желателно да съдържат само една трудност. Така то има мотивацията да завърши започното, а и удовлетворението му от постигнатото след това е още по-голямо. В крайна сметка, всичко хубаво се постига с малки, но сигурни стъпки.

 

  1. Емоционална интелигентност

Изграждането на емоционална интелигентност у детето е въплътено и в предходните техники за ефективна  работа с деца. Въпреки това, важно е родителят/учителят/терапевтът да запомнят следното: ако има конфликт между мен и детето, то това говори за мой вътрешен, неразрешен емоционален проблем. Детето само го рефлектира. Ето защо контактът ни с дете, независимо от неговото естество, е двупосочен процес, който ни води към самопознанието и любовта към себе си.

Успех!

логопед Андриана Василева