Третият конгрес на Academy of Applied Myofunctional Sciences AAMS в Рим тази година – „The Role of Oropharyngeal Development, From Fetus to Adult“/ „Ролята на орофарингеалното развитие – от ембриона до възрастния човек“ – представи разнообразни научни изследвания и мнения и постави значителен брой въпросителни, които следва да се отговарят чрез опита и времето. 
Бих искала да ви запозная накратко с основните теми, дискутирани в докладите на специалисти стоматолози, ортодонти, логопеди, фонопеди, ортопеди, физиотерапевти, отоларинголози, педиатри, невролози и много други от цял свят.
Началото на конгреса се постави от симпозиума „A Call For A New Paradigm for Infant & Pediatric Intervention In Myofunctional Therapy“. Презентациите включваха:
– ранна диагностика и интервенция на късата подезична връзка от неонаталния период до появата на първите зъби
– адаптиране и прилагане на педиатрични орофациални миофункционални терапевтични протоколи
– стратегически инициативи и подходи за работа в екип на включените в процеса специалисти, както и родители.
Практическата част беше проведена на следващия ден. Ето и част от заглавията, между които всеки присъстващ можеше да избере и посети:
– „Integrating Nutritional & Myofunctional Therapy into Sleep Medicine“, представено от Стивън Лин. Авторът на бестселъра „The Dental Diet“ акцентира върху мултидисциплинарния подход. Миофункционалната терапия би следвало да се прилага успоредно с промяната на начина на хранене. Обикновено дефицитът на витамин Д и небалансираният чревен микробиом са част от рисковите фактори, водещи до обструктивна сънна апнея.
– „Fascial Manipulation“ – или как логопедичният масаж подпомага говорната продукция при дизартрия, апраксия, орофациални миофункционални нарушения и други. Елена Дякова – една от най-добрите руски логопеди в тази област – презентира знанията и опита си, част от тях описани и в книгата й „Therapeutic speech massage“.
– „Orofacial Pain and Orofacial Myofunctional Therapy“ – Esther Bianchini. Орофациалните функции като дъвкане, преглъщане и говорене са свързани с амплитудата на движение на долната челюст. Но когато е налице болка и дисфункция на темпоромандибуларната става, се наблюдават маладаптивни миофункционални модели. Като пример могат да бъдат посочени ограниченото отваряне на устата при хранене и говорене, включването на мускул за отваряне на устата, който обикновено служи за затварянето й и други. Естер демонстрира клинични случаи, изследвани с електромиография, както и предписания за медицинско лечение (напр. инжектиране на ботокс) с или без функционална терапия. Това, върху което няколко пъти беше акцентирано, е че изотоничните и изометричните упражнения от ОМТ се прилагат спрямо индивидуалния клиничен случай и понякога не се препоръчват.
През следващите няколко дни бяха представени повече от 80 научни доклада и презентации по темата „Ролята на орофарингеалното развитие – от ембрион до възрастен“.
„Орофарингеални упражнения: Модификация на стоматогнатната система“ – Обструктивната сънна апнея при деца е нарушение на дишането по време на сън, което се причинява най-често от хипертрофия на тонзилите и аденоидите (уголемена трета сливица), както и от някои вродени лицеви аномалии и невромускулни заболявания. Недиагностицираната детска ОСА оказва влияние върху когнитивните умения (памет, внимание, концентрация) и академичните постижения на детето. Прилагането на стандартизиран протокол и орофарингеални упражнения (дишане през носа, правилно преглъщане и пр.) биха подпомогнали медицинското и хигургическо лечение на деца с нарушения на съня.
Специално внимание беше обърнато и в други презентации на въвеждането на скрининги за деца в рискова група, както и на обучението на родители – запознаването им със същността на нарушенията на съня, какво да наблюдават докато детето им спи, кога да потърсят специализирана помощ и пр. Попълването на въпросници от семейството също е част от превенцията на детската обструктивна сънна апнея.
Интерес представляват и научните изследвания на нарушенията на съня по време на бременността. Данни проследяват патофизиологичните промени на дишането и съня и последствията от тях за майката и плода. Част от рисковете са развиване на гестационна хипертония или пре-еклампсия, гестационен диабет или ниско тегло при раждане. До този момент няма стандартизиран скринингов инструмент за бременни с цел ранна диагностика и терапия на нарушенията на съня.
Андриана Василева, логопед
