Алергиите и орофациалните миофункционални нарушения при децата

Алергиите водят до промени в лицево-челюстните структури при децата.

алергии-детско-здраве

 

Алергиите при децата в днешно време са често срещано, но сериозно и изискващо вниманието ни явление. Определяни още като глобална епидемия, алергиите засягат имунната, дихателната и храносмилателната система.  

Респираторните алергии оказват силно негативно въздействие върху растежа и развитието на лицево-челюстните структури и съответно върху техните функции. С най-висока честота на засягане е дишането през носа и неговото компенсиране с устно дишане. Пример за това е алергичният ринит – възпаление на носната лигавица, което се свързва със затруднено дишане, сърбящ, течащ и запушен нос, кихане и зачервени очи.

Хроничният ринит най-общо се разделя на две основни групи – причинен от алергия и идиопатичен. Най-честите алергени са домашният прах, домашните любимци и полените, докато втората група ринити се причинява от лекарства и дори стрес.

Неразривната връзка „уста-тяло“ е най-добрият индикатор за цялостното здравословно състояние на човека. Алергиите в ранна детска връзка ни дават информация за имунната система на детето, както и ни предупреждават за бъдещата нужда от стоматолог и ортодонт. При по-тежки случаи – и от логопед, поради засягането на оралните органи и вторичното нарушение на говора.

Респираторните алергии затрудняват носното дишане и водят до постоянно дишане през устата. Изграждайки този патологичен навик, детето започва да седи с постоянно отворена уста, което нарушава посоката на развитие на долната челюст. Ето как орофациалните миофункционални нарушения се „появяват“ в клиничната картина на алергичните ринити. Езикът започва да седи в ниска позиция в усната кухина, за да „подпомогне“ физиологичното дишане, и съответно твърдото небце става високо и тясно. Допълнително, езикът оказва постоянен натиск върху зъбите, който се наблюдава по време на покой, на хранене и/или на говорене. Именно това причинява изместването и изкривяването на зъбите – проблем, дискутиран предимно като генетичен, но не толкова извествен и като фунционален.

Описаните промени на лицето, долната челюст, устните и езика и на техните функции не засягат единствено оралното здраве. Освен бавното, но постоянно влошаване на общото здравословно състояние на детето или възрастния, устното дишане води до хъркане и в краен случай – до обструктивна сънна апнея (ОСА). От своя страна, нарушенията на съня в детска възраст, имат сходна симптоматика с тази на хиперкинетичните разстройства (напр. синдром на хиперактивност с дефицит на вниманието) и на някои поведенчески нарушения.

Така орофациалните миофункционални нарушения (ОМН), независимо от тяхната етиология – алергична, структурна или функционална, се оказват предизвикателство не само за съвременните родители, но и за специалистите.

логопед Андриана Василева

Източници: https://dentalsleeppractice.com/medical-insights/chronic-rhinitis-sleep-dentist-warren-schlott/