Етикет: терапия

Орофациалната миофунционална терапия (ОМТ) включва две основни групи от упражнения, насочени към оралните (устни, език) и орофарингеалните (меко небце и др.) структури за постигането на сила, издръжливност и стабилност. 

Първият тип упражнения са т.нар. изометрични упражнения – при тяхното изпълнение няма видима промяна на мускулите, т.е. те не водят до движение на ставата, но генерират максимална сила срещу определено съпротивление. Пример за това е поставянето на върха на езика зад алвеоларния ръб (зад горните предни зъби) и след това повдигането на гърба на езика и поставянето му върху края на твърдото и началото на мекото небце. Първото движение се нарича още „anterior lingual pressure“, а второто съответно „posterior lingual pressure“. Както знаем, именно лингво-палаталното налягане е в основата на правилното преглъщане.

Друг пример може да бъде оказването на натиск с издаден напред език срещу шпатула. Това изометрично упражнение се препоръчва особено при дисфунцкия на темпоромандибуларната става (ТМД).

 

Вторият тип упражнения са изотоничните упражнения. Те се извършват с тежести. Пример е задържането на лъжица (пластмасова, на по-късен етап и метална) с устни за постигането на плътно затваряне на устните в покой. В хода на терапията може да се добавя и допълнителна тежест в лъжицата (захар, парченца шоколад, дори и стотинки).

Ефективността от описаните и още много други двигателни упражнения зависи от тяхната интензивност, честота и продължителност на изпълнение.

Орофациалната миофункционална терапия за деца предлага упражненията, адаптирани в игрова форма, със забавни наименования и изражения на лицата в огледалото, което е препоръчително за по-добър контрол.

 

Андриана Василева, логопед

http://www.bglogoped.eu

 

Източници:

1. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC5544365/
2. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/24612288

Кои техники са ефективни при работа с деца?

Независимо дали сте родител или работите с деца, или и двете, вероятно в един или друг момент имате нужда от определени насоки и подкрепа, за да се чувствате удовлетворени и успешни в действията си спрямо малките-но-много-нас същества. 

Работата ми като логопед ме среща с различни случаи ежедневно, но именно тези индивидуалности определиха 5 основни техники, които се опитвам да следвам с постоянство и търпение. Въпреки трудностите, единствено тогава са налице положителните резултати в логопедичната терапия, а и в родителството. 

 

1. Правилата са за всички.

За се чувства едно дете сигурно и в безопасност, налагането и спазването на определени правила, независимо дали вкъщи, в детската градина или в кабинетна среда, е от съществено значение. Съответно, родителят или терапевтът също трябва да спазват поставените граници и обещанията, които са дали на децата. По този начин се изгражда взаимно доверие, върху чията основа имаме свързване, а не йерархични взаимоотношения.

 

2. Съдействам, а не контролирам.

Тази идея допълва предходната, като детето се научава на самодисциплина и постепенно да започва да вярва и разчита повече в/на себе си. В процеса на работа ние ставаме партньори и заедно преодоляваме трудностите, като при нужда и желание от страна на детето помагам. По този начин демонстрирам уважение и разбиране. В противен случай получавам „неползотворно“ подчинение (временно или пък обратното – абсолютна липса на такова) и негативизъм.

 

3. Подкрепям, а не оценявам.

Обикновено след всяка завършена дейност или задача, независимо от същността й и съобразявайки се с възрстта на детето, задавам следния въпрос: „Как мислиш/чувстваш, че се справи?“. По този начин се опитвам да „покажа“, че самооценката и самочувствието не са нещо „външно“ и не би следвало грешките, които допускаме, да ни определят като личност. Те характеризират нашите действия, но не и нас самите като хора.

Изненадващо, много деца първоначално не могат да ми дадат отговор, но с времето се отпускат. Чак след това мога да изкажа деликатно своето мнение, което подкрепя или не тяхната (само)оценка. Наблюденията са ми, че след известен период децата се научават да бъдат по-себеосъзнати и спокойни, без да чувстват излишно чувство за вина и срам, които намаляват тяхното вредено любопитство.

 

4. Самостоятелност, а не зависимост.

Никога не правя нещо вместо детето, ако то може да го направи само. Затова задачите пред детето е желателно да съдържат само една трудност. Така то има мотивацията да завърши започното, а и удовлетворението му от постигнатото след това е още по-голямо. В крайна сметка, всичко хубаво се постига с малки, но сигурни стъпки.

 

5. Емоционална интелигентност

Изграждането на емоционална интелигентност у детето е въплътено и в предходните техники за ефективна  работа с деца. Въпреки това, важно е родителят/учителят/терапевтът да запомнят следното: ако има конфликт между мен и детето, то това говори за мой вътрешен, неразрешен емоционален проблем. Детето само го рефлектира. Ето защо контактът ни с дете, независимо от неговото естество, е двупосочен процес, който ни води към самопознанието и любовта към себе си.

Успех!

логопед Андриана Василева

 

 

Недиагностицираната сънна апнея при деца може да доведе до синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност (СДВХ) и поведенчески нарушения.

Добрият сън е изключително важен за всеки индивид. Без пълноценен хранителен режим и сън децата започват да имат емоционално-поведенчески проблеми и трудности в ученето. През 2011г. почти 6 милиона деца в САЩ са диагностицирани със синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност (СДВХ) – повишаване с 43% от 2003г. – на които се предписва стимулантът Риталин. Нарушенията на съня, по-специално сънната апнея при деца, засягат между 1% и 3% от клинично здравите деца до 8-годишна възраст. Главните симптоми на сънната апнея са хъркане, задушаване или задъхване по време на сън. Допълнително се наблюдават:

• дишане през устата
• сенна хрема
• уголемени сливици и аденоиди
• тъмни кръгове под очите
• наднормено тегло и затлъстяване
• диабет
• запек
• енурезис ноктурна
• кошмари и непълноценен сън
• дефицит на вниманието
• хиперактивност
• главоболие
• чести инфекции на горните дихателни пътища
• болки в ушите
• бруксизъм (скърцане със зъби по време на сън)

Налице е значителна корелация между по-малкото часове сън при децата и затлъстяването. Изследвания показват, че хормоналните нива, контролиращи апетита, се нарушават при ограничен (4-часов) сън през нощта. Основните хормони, които играят важна роля в регулацията на приема на храна и телесното тегло, са лептин и грелин. Лептинът, който дава сигнал на мозъка, че тялото е сито, е значително намален, докато грелинът, който увеличава чувството за глад, е необичайно висок. Затлъстяването и наднорменото тегло в детска и юношеска възраст са предпоставка за ниско самочувствие и ограничени социални умения.

Дишането през устата, хъркането и сънната апнея могат да окажат сериозно влияние и върху поведенческото и социално-емоционалното развитие при децата. Отчитат се тревожност и депресия, хиперактивност, трудности в създаването на приятелства със връстниците и в следването на общи правила, агресия и други.

Децата и подрастващите с обструктивна сънна апнея могат да създадат погрешното впечатление, че спят много. Техният сън обаче е повърхностен и непълноценен, поради честите прекъсвания (т.нар. микропробуждания), които нарушават нормалния ритъм на съня. В действителност, тези деца получават само около 4-5-часов сън на денонощие, което е крайно недостатъчно.

Данни от проведени изследвания в университета Аризона в Тусон показват, че бебетата на 6-месечна възраст с дихателни проблеми са изложени на 50% по-висок риск от развитието на поведенчески нарушения на 7-годишна възраст и е 3 пъти по-вероятно да имат ниски оценки в училище.

Тъй като лекарите констатират обикновено дневните симптоми на синдрома дефицит на вниманието и хиперактивност, сънната апнея остава недиагностицирана и проблемите персистират. Допълнително, психолози съветват учителите и хората, които се грижат за детето, да бъдат по-осведомени по отношение на нарушенията на дишането по време на сън и негативните последствия от това.

http://bglogoped.eu

Източници: http://www.huffingtonpost.com/