Етикет: Сънна апнея при деца

Третият конгрес на Academy of Applied Myofunctional Sciences AAMS в Рим тази година – „The Role of Oropharyngeal Development, From Fetus to Adult“/ „Ролята на орофарингеалното развитие – от ембриона до възрастния човек“  – представи разнообразни научни изследвания и мнения и постави значителен брой въпросителни, които следва да се отговарят чрез опита и времето. 

Бих искала да ви запозная накратко с основните теми, дискутирани в докладите на специалисти стоматолози, ортодонти, логопеди, фонопеди, ортопеди, физиотерапевти, отоларинголози, педиатри, невролози и много други от цял свят.

Началото на конгреса се постави от симпозиума „A Call For A New Paradigm for Infant & Pediatric Intervention In Myofunctional Therapy“. Презентациите включваха:
– ранна диагностика и интервенция на късата подезична връзка от неонаталния период до появата на първите зъби
– адаптиране и прилагане на педиатрични орофациални миофункционални терапевтични протоколи
– стратегически инициативи и подходи за работа в екип на включените в процеса специалисти, както и родители.

Практическата част беше проведена на следващия ден. Ето и част от заглавията, между които всеки присъстващ можеше да избере и посети:

– „Integrating Nutritional & Myofunctional Therapy into Sleep Medicine“, представено от Стивън Лин. Авторът на бестселъра „The Dental Diet“ акцентира върху мултидисциплинарния подход. Миофункционалната терапия би следвало да се прилага успоредно с промяната на начина на хранене. Обикновено дефицитът на витамин Д и небалансираният чревен микробиом са част от рисковите фактори, водещи до обструктивна сънна апнея.

– „Fascial Manipulation“ – или как логопедичният масаж подпомага говорната продукция при дизартрия, апраксия, орофациални миофункционални нарушения и други. Елена Дякова – една от най-добрите руски логопеди в тази област – презентира знанията и опита си, част от тях описани и в книгата й „Therapeutic speech massage“.

– „Orofacial Pain and Orofacial Myofunctional Therapy“ – Esther Bianchini. Орофациалните функции като дъвкане, преглъщане и говорене са свързани с амплитудата на движение на долната челюст. Но когато е налице болка и дисфункция на темпоромандибуларната става, се наблюдават маладаптивни миофункционални модели. Като пример могат да бъдат посочени ограниченото отваряне на устата при хранене и говорене, включването на мускул за отваряне на устата, който обикновено служи за затварянето й и други. Естер демонстрира клинични случаи, изследвани с електромиография, както и предписания за медицинско лечение (напр. инжектиране на ботокс) с или без функционална терапия. Това, върху което няколко пъти беше акцентирано, е че изотоничните и изометричните упражнения от ОМТ се прилагат спрямо индивидуалния клиничен случай и понякога не се препоръчват.

През следващите няколко дни бяха представени повече от 80 научни доклада и презентации по темата „Ролята на орофарингеалното развитие – от ембрион до възрастен“.

„Орофарингеални упражнения: Модификация на стоматогнатната система“ – Обструктивната сънна апнея при деца е нарушение на дишането по време на сън, което се причинява най-често от хипертрофия на тонзилите и аденоидите (уголемена трета сливица), както и от някои вродени лицеви аномалии и невромускулни заболявания. Недиагностицираната детска ОСА оказва влияние върху когнитивните умения (памет, внимание, концентрация) и академичните постижения на детето. Прилагането на стандартизиран протокол и орофарингеални упражнения (дишане през носа, правилно преглъщане и пр.) биха подпомогнали медицинското и хигургическо лечение на деца с нарушения на съня.

Специално внимание беше обърнато и в други презентации на въвеждането на скрининги за деца в рискова група, както и на обучението на родители – запознаването им със същността на нарушенията на съня, какво да наблюдават докато детето им спи, кога да потърсят специализирана помощ и пр. Попълването на въпросници от семейството също е част от превенцията на детската обструктивна сънна апнея.

Интерес представляват и научните изследвания на нарушенията на съня по време на бременността. Данни проследяват патофизиологичните промени на дишането и съня и последствията от тях за майката и плода. Част от рисковете са развиване на гестационна хипертония или пре-еклампсия, гестационен диабет или ниско тегло при раждане. До този момент няма стандартизиран скринингов инструмент за бременни с цел ранна диагностика и терапия на нарушенията на съня.

Андриана Василева, логопед

Алергиите водят до промени в лицево-челюстните структури при децата.

Алергиите при децата в днешно време са често срещано, но сериозно и изискващо вниманието ни явление. Определяни още като глобална епидемия, алергиите засягат имунната, дихателната и храносмилателната система.  

Респираторните алергии оказват силно негативно въздействие върху растежа и развитието на лицево-челюстните структури и съответно върху техните функции. С най-висока честота на засягане е дишането през носа и неговото компенсиране с устно дишане. Пример за това е алергичният ринит – възпаление на носната лигавица, което се свързва със затруднено дишане, сърбящ, течащ и запушен нос, кихане и зачервени очи.

Хроничният ринит най-общо се разделя на две основни групи – причинен от алергия и идиопатичен. Най-честите алергени са домашният прах, домашните любимци и полените, докато втората група ринити се причинява от лекарства и дори стрес.

Неразривната връзка „уста-тяло“ е най-добрият индикатор за цялостното здравословно състояние на човека. Алергиите в ранна детска връзка ни дават информация за имунната система на детето, както и ни предупреждават за бъдещата нужда от стоматолог и ортодонт. При по-тежки случаи – и от логопед, поради засягането на оралните органи и вторичното нарушение на говора.

Респираторните алергии затрудняват носното дишане и водят до постоянно дишане през устата. Изграждайки този патологичен навик, детето започва да седи с постоянно отворена уста, което нарушава посоката на развитие на долната челюст. Ето как орофациалните миофункционални нарушения се „появяват“ в клиничната картина на алергичните ринити. Езикът започва да седи в ниска позиция в усната кухина, за да „подпомогне“ физиологичното дишане, и съответно твърдото небце става високо и тясно. Допълнително, езикът оказва постоянен натиск върху зъбите, който се наблюдава по време на покой, на хранене и/или на говорене. Именно това причинява изместването и изкривяването на зъбите – проблем, дискутиран предимно като генетичен, но не толкова извествен и като фунционален.

Описаните промени на лицето, долната челюст, устните и езика и на техните функции не засягат единствено оралното здраве. Освен бавното, но постоянно влошаване на общото здравословно състояние на детето или възрастния, устното дишане води до хъркане и в краен случай – до обструктивна сънна апнея (ОСА). От своя страна, нарушенията на съня в детска възраст, имат сходна симптоматика с тази на хиперкинетичните разстройства (напр. синдром на хиперактивност с дефицит на вниманието) и на някои поведенчески нарушения.

Така орофациалните миофункционални нарушения (ОМН), независимо от тяхната етиология – алергична, структурна или функционална, се оказват предизвикателство не само за съвременните родители, но и за специалистите.

логопед Андриана Василева

Източници: https://dentalsleeppractice.com/medical-insights/chronic-rhinitis-sleep-dentist-warren-schlott/

Недиагностицираната сънна апнея при деца може да доведе до синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност (СДВХ) и поведенчески нарушения.

Добрият сън е изключително важен за всеки индивид. Без пълноценен хранителен режим и сън децата започват да имат емоционално-поведенчески проблеми и трудности в ученето. През 2011г. почти 6 милиона деца в САЩ са диагностицирани със синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност (СДВХ) – повишаване с 43% от 2003г. – на които се предписва стимулантът Риталин. Нарушенията на съня, по-специално сънната апнея при деца, засягат между 1% и 3% от клинично здравите деца до 8-годишна възраст. Главните симптоми на сънната апнея са хъркане, задушаване или задъхване по време на сън. Допълнително се наблюдават:

• дишане през устата
• сенна хрема
• уголемени сливици и аденоиди
• тъмни кръгове под очите
• наднормено тегло и затлъстяване
• диабет
• запек
• енурезис ноктурна
• кошмари и непълноценен сън
• дефицит на вниманието
• хиперактивност
• главоболие
• чести инфекции на горните дихателни пътища
• болки в ушите
• бруксизъм (скърцане със зъби по време на сън)

Налице е значителна корелация между по-малкото часове сън при децата и затлъстяването. Изследвания показват, че хормоналните нива, контролиращи апетита, се нарушават при ограничен (4-часов) сън през нощта. Основните хормони, които играят важна роля в регулацията на приема на храна и телесното тегло, са лептин и грелин. Лептинът, който дава сигнал на мозъка, че тялото е сито, е значително намален, докато грелинът, който увеличава чувството за глад, е необичайно висок. Затлъстяването и наднорменото тегло в детска и юношеска възраст са предпоставка за ниско самочувствие и ограничени социални умения.

Дишането през устата, хъркането и сънната апнея могат да окажат сериозно влияние и върху поведенческото и социално-емоционалното развитие при децата. Отчитат се тревожност и депресия, хиперактивност, трудности в създаването на приятелства със връстниците и в следването на общи правила, агресия и други.

Децата и подрастващите с обструктивна сънна апнея могат да създадат погрешното впечатление, че спят много. Техният сън обаче е повърхностен и непълноценен, поради честите прекъсвания (т.нар. микропробуждания), които нарушават нормалния ритъм на съня. В действителност, тези деца получават само около 4-5-часов сън на денонощие, което е крайно недостатъчно.

Данни от проведени изследвания в университета Аризона в Тусон показват, че бебетата на 6-месечна възраст с дихателни проблеми са изложени на 50% по-висок риск от развитието на поведенчески нарушения на 7-годишна възраст и е 3 пъти по-вероятно да имат ниски оценки в училище.

Тъй като лекарите констатират обикновено дневните симптоми на синдрома дефицит на вниманието и хиперактивност, сънната апнея остава недиагностицирана и проблемите персистират. Допълнително, психолози съветват учителите и хората, които се грижат за детето, да бъдат по-осведомени по отношение на нарушенията на дишането по време на сън и негативните последствия от това.

http://bglogoped.eu

Източници: http://www.huffingtonpost.com/