Методът Бутейко

„Всички хронични болести и болки идват от липсата на кислород на клетъчно ниво“.

От самото начало орофациалният миофункционален терапевт се бори с постоянно отворената уста и дишането през устата. Двете главни цели на орофациалната миофункционална терапия са плътно затворени устни без напрежение и палатална позиция на езика в устата при покой. В случай обаче, че пациентът продължава с хроничното дишане през устата, резултатите биха били незадоволителни или за кратък период от време. Ето защо в обсега на орофациалната миофункционална терапия се включват упражненията за дишане на Бутейко. Методът е дело на руския учен и доктор Константин Павлович Бутейко през 60-те години на XX век. Той пръв доказва негативните въздействия върху човешкия организъм от хроничното, прекомерно силно и дълбоко дишане или алевеоларната хипервентилация.

Бутейко е изследвал и анализирал дишането на тежко болни хора. Той установява парадокса, че тези хора дишат дълбоко и силно, но въпреки това страдат от липса на кислород (О2). Отговорът на въпроса открива в т.нар. ефект на Бор (Bohr effect), според който, за да могат червените кръвни клетки да доставят кислород, е необходим въглероден диоксид (СО2). Така Бутейко прави заключението, че дълбокото дишане е причина за загуба на въглероден диоксид и свиване на кръвоносните съдове.  Това води до липсата на кислород и съответно до появата на астма и на други хронични заболявания.

„Намаляването на дишането до нормални стойности повишава количеството на въглероден диоксид, което е необходимо за снабдяването на тъканите с кислород.“

Методът Бутейко се състои от прости упражнения за дишане, достъпни за изпълнение по всяко време и навсякъде от съвременния човек. Основен инструмент в тях е т.нар. контрол пауза (Control Pause), който дава информация за относителното количество на кислород в тялото (CP (Control Pause) = Body O2 test).

Тестът се провежда след цялостна релаксация на тялото за около 5-7 минути, която води до естествено и спонтанно издишване. След това притиснете носа си с пръсти и се опитайте да задържите дъха си докато не изпитате необходимост да вдишате отново. Времето се отброява в секунди (breath holding time). Практиката показва, че в този момент се появяват първите неволеви движения на диафрагмата или опити за преглъщане. Последващото вдишване трябва да бъде спокойно, както в началото на теста.

Не задържайте прекалено дълго дишането си, за да увеличите времето на контрол паузата. Вдишването не би следвало да е дълбоко и силно или да отваряте устата си. Тестът трябва да е лесен за изпълнение и да не предизвиква стрес.

Статистиката показва, че контрол паузата (CP) при здрави хора от съвременното общество е около 20-30 секунди (Body O2). За сравнение хората, живеещи през първите десетилетия на XX век, показват като резултати 40-50 секунди. Контрол паузата при страдащите от хронични заболявания като бронхиална астма, хипертония, тревожни разстройства, паник атаки и други е общо под 20 секунди.

Част от дихателните упражнения на Бутейко са сходни на теста за контрол паузата. В интернет пространството има предствени упражнения с кратки и лесни инструкции за постигането на оптимално диафрагмено дишане през носа.

Източници:

http://buteyko.com/

Как изглежда „нормалното“ и как изглежда „дисфункционалното“?

Орофациалната система се състои от костни структури като лицеви и черепни кости, долна челюст, подезична кост, долночелюстна става и зъби, и мекотъканни структури като мускули на глава и шия, кожа и лигавица. Тези морфологични елементи на орофациалния комплекс образуват единна функционална система, която изпълнява заедно с първичните животоподдържащи функции – сучене, гълтане, дъвчене и дишане, и вторични функции – мимика и говор. Така зъбно-алвеоларната система е разположена в силовото поле между външен и вътрешен мускулен пояс. Този пояс трябва да е в баланс, както при покой, така и при функция. В случай че балансът се наруши, налице са зъбно-челюстни деформации и орофациални миофункционални нарушения

При „нормалното“ човешко лице носът, устните и брадичката са в права линия. То има хубави лицеви контури. Главата, вратът и тялото също са в права линия. Разбира се, генетичната предопределеност е основен фактор за разстежа и развитието на черепно-лицевите структури и мускули, но динамиката на локални функционални фактори също са определящи.

Когато устните не са в контакт без напрежение, а са постоянно отворени, брадичката „пада“ надолу и навътре. Устата „висва“ също надолу, като по този начин „бута“ лицевите мускули навътре. Очите са притворени и изглеждат „заспали“, а под тях може да има тъмни кръгове.  Носът става по-малък. Формира се т.нар. „синдром на дългото лице“. Горната устна става по-малка, докато долната – по-плътна. Твърдото небце се стеснява или става сводесто, което в последствие може да доведе до зъбно-челюстни деформации. Езикът не заема правилната поза в покой и обикновено остава в ниска позиция в устната кухина. По принцип езикът трябва да е в горната част, а върхът му трябва да бъде на около 6 мм (1/4″) зад горните предни зъби. При неправилна поза в покой езикът оказва продължителен натиск върху горните или долните зъби, а краищата му често застават между тях.

Освен че засяга правилното гълтане, физиологичният покой на езика е съществен и за дишането. „Дисфункционалната“ позиция на езика е причина за стесняване на проходимостта на горните дихателни пътища. Това води до устно дишане, говорни нарушения и нарушения на съня.

Източник: http://tonguethrust.com/

www.bglogoped.eu