Етикет: родители

„Ролята на орофарингеалното развитие – от ембриона до възрастния човек“

Третият конгрес на Academy of Applied Myofunctional Sciences AAMS в Рим тази година – „The Role of Oropharyngeal Development, From Fetus to Adult“/ „Ролята на орофарингеалното развитие – от ембриона до възрастния човек“  – представи разнообразни научни изследвания и мнения и постави значителен брой въпросителни, които следва да се отговарят чрез опита и времето. орофарингеалното-развитие-логопед

Бих искала да ви запозная накратко с основните теми, дискутирани в докладите на специалисти стоматолози, ортодонти, логопеди, фонопеди, ортопеди, физиотерапевти, отоларинголози, педиатри, невролози и много други от цял свят.

Началото на конгреса се постави от симпозиума „A Call For A New Paradigm for Infant & Pediatric Intervention In Myofunctional Therapy“. Презентациите включваха:
– ранна диагностика и интервенция на късата подезична връзка от неонаталния период до появата на първите зъби
– адаптиране и прилагане на педиатрични орофациални миофункционални терапевтични протоколи
– стратегически инициативи и подходи за работа в екип на включените в процеса специалисти, както и родители.

Практическата част беше проведена на следващия ден. Ето и част от заглавията, между които всеки присъстващ можеше да избере и посети:

– „Integrating Nutritional & Myofunctional Therapy into Sleep Medicine“, представено от Стивън Лин. Авторът на бестселъра „The Dental Diet“ акцентира върху мултидисциплинарния подход. Миофункционалната терапия би следвало да се прилага успоредно с промяната на начина на хранене. Обикновено дефицитът на витамин Д и небалансираният чревен микробиом са част от рисковите фактори, водещи до обструктивна сънна апнея.

– „Fascial Manipulation“ – или как логопедичният масаж подпомага говорната продукция при дизартрия, апраксия, орофациални миофункционални нарушения и други. Елена Дякова – една от най-добрите руски логопеди в тази област – презентира знанията и опита си, част от тях описани и в книгата й „Therapeutic speech massage“.

– „Orofacial Pain and Orofacial Myofunctional Therapy“ – Esther Bianchini. Орофациалните функции като дъвкане, преглъщане и говорене са свързани с амплитудата на движение на долната челюст. Но когато е налице болка и дисфункция на темпоромандибуларната става, се наблюдават маладаптивни миофункционални модели. Като пример могат да бъдат посочени ограниченото отваряне на устата при хранене и говорене, включването на мускул за отваряне на устата, който обикновено служи за затварянето й и други. Естер демонстрира клинични случаи, изследвани с електромиография, както и предписания за медицинско лечение (напр. инжектиране на ботокс) с или без функционална терапия. Това, върху което няколко пъти беше акцентирано, е че изотоничните и изометричните упражнения от ОМТ се прилагат спрямо индивидуалния клиничен случай и понякога не се препоръчват.

През следващите няколко дни бяха представени повече от 80 научни доклада и презентации по темата „Ролята на орофарингеалното развитие – от ембрион до възрастен“.

„Орофарингеални упражнения: Модификация на стоматогнатната система“ – Обструктивната сънна апнея при деца е нарушение на дишането по време на сън, което се причинява най-често от хипертрофия на тонзилите и аденоидите (уголемена трета сливица), както и от някои вродени лицеви аномалии и невромускулни заболявания. Недиагностицираната детска ОСА оказва влияние върху когнитивните умения (памет, внимание, концентрация) и академичните постижения на детето. Прилагането на стандартизиран протокол и орофарингеални упражнения (дишане през носа, правилно преглъщане и пр.) биха подпомогнали медицинското и хигургическо лечение на деца с нарушения на съня.

Специално внимание беше обърнато и в други презентации на въвеждането на скрининги за деца в рискова група, както и на обучението на родители – запознаването им със същността на нарушенията на съня, какво да наблюдават докато детето им спи, кога да потърсят специализирана помощ и пр. Попълването на въпросници от семейството също е част от превенцията на детската обструктивна сънна апнея.

Интерес представляват и научните изследвания на нарушенията на съня по време на бременността. Данни проследяват патофизиологичните промени на дишането и съня и последствията от тях за майката и плода. Част от рисковете са развиване на гестационна хипертония или пре-еклампсия, гестационен диабет или ниско тегло при раждане. До този момент няма стандартизиран скринингов инструмент за бременни с цел ранна диагностика и терапия на нарушенията на съня.

 

Андриана Василева, логопед

Алергиите и орофациалните миофункционални нарушения при децата

Алергиите водят до промени в лицево-челюстните структури при децата.

алергии-детско-здраве

 

Алергиите при децата в днешно време са често срещано, но сериозно и изискващо вниманието ни явление. Определяни още като глобална епидемия, алергиите засягат имунната, дихателната и храносмилателната система.  

Респираторните алергии оказват силно негативно въздействие върху растежа и развитието на лицево-челюстните структури и съответно върху техните функции. С най-висока честота на засягане е дишането през носа и неговото компенсиране с устно дишане. Пример за това е алергичният ринит – възпаление на носната лигавица, което се свързва със затруднено дишане, сърбящ, течащ и запушен нос, кихане и зачервени очи.

Хроничният ринит най-общо се разделя на две основни групи – причинен от алергия и идиопатичен. Най-честите алергени са домашният прах, домашните любимци и полените, докато втората група ринити се причинява от лекарства и дори стрес.

Неразривната връзка „уста-тяло“ е най-добрият индикатор за цялостното здравословно състояние на човека. Алергиите в ранна детска връзка ни дават информация за имунната система на детето, както и ни предупреждават за бъдещата нужда от стоматолог и ортодонт. При по-тежки случаи – и от логопед, поради засягането на оралните органи и вторичното нарушение на говора.

Респираторните алергии затрудняват носното дишане и водят до постоянно дишане през устата. Изграждайки този патологичен навик, детето започва да седи с постоянно отворена уста, което нарушава посоката на развитие на долната челюст. Ето как орофациалните миофункционални нарушения се „появяват“ в клиничната картина на алергичните ринити. Езикът започва да седи в ниска позиция в усната кухина, за да „подпомогне“ физиологичното дишане, и съответно твърдото небце става високо и тясно. Допълнително, езикът оказва постоянен натиск върху зъбите, който се наблюдава по време на покой, на хранене и/или на говорене. Именно това причинява изместването и изкривяването на зъбите – проблем, дискутиран предимно като генетичен, но не толкова извествен и като фунционален.

Описаните промени на лицето, долната челюст, устните и езика и на техните функции не засягат единствено оралното здраве. Освен бавното, но постоянно влошаване на общото здравословно състояние на детето или възрастния, устното дишане води до хъркане и в краен случай – до обструктивна сънна апнея (ОСА). От своя страна, нарушенията на съня в детска възраст, имат сходна симптоматика с тази на хиперкинетичните разстройства (напр. синдром на хиперактивност с дефицит на вниманието) и на някои поведенчески нарушения.

Така орофациалните миофункционални нарушения (ОМН), независимо от тяхната етиология – алергична, структурна или функционална, се оказват предизвикателство не само за съвременните родители, но и за специалистите.

логопед Андриана Василева

Източници: https://dentalsleeppractice.com/medical-insights/chronic-rhinitis-sleep-dentist-warren-schlott/

 

 

 

Детското орално здраве

Как родителите могат да следят оралното здраве на техните деца още от ранна възраст?

Посочените съвети подпомагат ранното откриване на потенциални проблеми, засягащи детското орално здраве, които оказват пряко въздействие върху цялостното развитие на детето.

Допълнително, обясненията са добър ориентир и за специалисти с цел ранна превенция на евентуални дентални заболявания и логопедични нарушения.

 

1. Позата на главата и тялото – наблюдавайте главата, врата и тялото на детето ви докато е в изправено и седнало положение. Неправилната позиция на главата и шията могат да са индикатор за появата на лицева асиметрия. Също така следете дали детето ви:
– често накланя главата си на една страна
– постоянно издава главата си напред (особено в изправена позиция)
– има отпуснати и приведени напред рамене
– седи и стои прегърбено
– може да поглежда само през едното си рамо
– и тялото му изглежда или го усещате прекалено напрегнато

2. Формата на лицето – можете да определите формата на лицето на вашето дете фронтално като:
– кръгла или овална
– квадратна
– продълговата и стеснена

Тук възниква въпросът коя е „най-добрата“ форма на лицето. Отговорът е квадратната, тъй като предразполага към оптимално развитие на горната и долната челюст. От своя страна, издълженото лице води до стесняване на лицево-челюстните структури, криви зъби и устно дишане.

Допълнително, обърнете внимание и на брадичката и как изглежда тя в профил:
– изпъкнала
– вдлъбната
– отпусната

Вдлъбната брадичка (в някои случаи силно изтеглена назад) е знак за недоразвита долна челюст.

3. Очите – те са добър индикатор за лицева симетрия и правилен растеж и развитие на горната челюст (максила). Кожата около очите може да ви подскаже дали има недоразвитие на някои черепно-лицеви структури. Вземете предвид и дали:
– очите или ъгълчетата на очите на вашето дете са увиснали
– детето има тъмни кръгове под очите.

Последното е свързано с неправилното дишане през устата и нарушенията на съня.

4. Бузите – те разкриват мускулния тонус на лицето. Обърнете внимание дали бузите на вашето дете са отпуснати и закръглени или стегнати и добре оформени.

5. Устните – полезен индикатор за наличието или липсата на лицев мускулен баланс са именно устните. Силата и тонусът на мускулите антагонисти (извършващи противоположни движения) трябва да са приблизително еднакви, за да се наблюда мускулен баланс на цялото тяло, включително и на лицето.
Можете да разгледате устните на вашето дете и да прецените дали фронтално те са еднакви или не, както и дали един от двата ъгъла на устата е различен и/или увиснал.
Допълнително, наблюдавайте дали устните са плътно затворени в покой или детето ви често диша през устата. Също така дали брадичката изглежда стегната и/или изпъкнала с трапчинки и линии по и около нея, ако помолите детето да си затвори устата и да диша само през носа.

6. Носът – как диша детето?
Най-лесният начин да прецените дали детето ви диша предимно през носа или през устата е да го наблюдавате как извършва някоя от любимите си дейности – разглеждане/четене на книжка, рисуване/оцветяване, игра с конструктор и др.
Ако устата му е постоянно отворена, диша тежко и шумно, то е налице устно дишане. Най-често срещаните причини за това са:

– алергия
– изкривена носна преграда (септум)
– сенна хрема
– хроничен синузит и др.

Изключително важно е и как спи детето:

– дишането му е шумно и е с постоянно отворена уста
– често хърка
– сънят му е непълноценен и през деня е уморено, раздразнително, с понижени внимание и концентрация и др.

7. Твърдото небце – обърнете внимание дали т.нар. покрив на устата е:
– с U-образна или V-образна форма
– тясно или широко
– високо
– със зачервени и/или възпалени краища

Добре и правилно развиващото се твърдо небце трябва да е широко и плитко, с U-образна форма.

8. Темпоромандибуларната става – терминът дисфункция на темпоромандибуларната става (ТМД) се използва за означаването на проблеми, свързани с фунционално нарушение на ТМС, както и на структурите и мускулите, включени в дъвкателния процес.

Етиологични фактори могат да бъдат някои дентални проблеми, едностранно дъвчене, постоянно дишане през устата, мускулно напрежение вследствие на стрес и тревожност, патологични навици (гризене на нокти, подпиране на брадичката с ръка, стискане или скърцане със зъби по време на сън).

Родителите могат лесно да следят за евентуални проблеми с темпоромандибуларната става на техните деца. Пример за това е да помолят детето да си отвори устата – долната челюст движи ли се плавно или „прескача“? Чува ли се звук на „пукане“? Детето усеща ли болка по време на хранене, обхващаща мандибулата и дъвкателните мускули? Страда ли от често главоболие?

9. Зъби и захапка – обикновено приема се за нормално между млечните зъби на детето да има малко разстояние. Важно е да се отбележи необходимостта от:
– ранно обучение на децата по отношение на правилната устна хигиена, на правилното хранене и контрол над въглехидратното хранене
– флуорна профилактика и редовно посещение при зъболекаря с цел намаляване интензитета на зъбния кариес.

Захапката може да се определи, когато помолите детето да направи „ограда от зъби“ (горните и долните зъби да се „докоснат“). В случай, че забелязвате:

– отворена захапка – горните и долните предни зъби не могат да се докоснат, а само задните;
– дълбока захапка – горните зъби „застъпват“ долните зъби (понякога е възможно и долните резци да се „опират“ във венците на горната зъбна дъга);
– кръстосана захапка – долните предни зъби застъпват предните (прогения) ИЛИ задните долни зъби са „извън/настрани“ горните зъби;

направете консултация с детски стоматолог и ортодонт.

10. Езикът като орган – родителите могат да се ориентират кога детето им среща двигателни трудности при инервирането мускулите на езика, като отбележат дали:
– може да повдигне езика си нагоре към твърдото небце при широко отворена уста;
– може да повдигне езика си нагоре към носа или по-скоро „подпира“ езика с долната устна и изтегля главата назад;
– има къса подезична връзка, която ограничава движенията на езика (напред и назад, надясно и наляво и пр.);
– езикът няма „връх“, а по-скоро „сърцевидна“ форма;
– езикът видимо изглежда голям/малък за размерите на устата;
– езикът е „набразден“ по краищата си (т.нар. географски език);
– обикновено езикът застава между зъбите и устата е постоянно отворена. Това е причина детето да бъде трудно разбирано, когато говори.

Допълнително, повърхността и цветът на езика „издават“ какво е цялостното здравословно състояние не само на децата, но и на възрастните. Например наличието на бял слой или петна по горната му повърхност не е за пренебрегване и е препоръчителна консултацията с медицинско лице.

11. Храненето – в случай, че детето:

– не затваря своите устни по време на дъвчене и преглъщане на храната
– среща трудности при преглъщането на храна и/или вода и видимо се включват мускулите на врата и/или главата
– езикът застава между зъбите докато преглъща
– често се „мръщи“ и „цупи“ с устни преди да преглътне
– трудно преглъща хапче и в последствие отказва да приема такова
– често се дави при преглъщане; има гадене и рефлукс,

е необходимо да се обърнете към хранителен терапевт.

 

Източник: https://www.drstevenlin.com/

 

Андриана Василева, логопед

http://bglogoped.eu