Етикет: говорни нарушения

Орофациалните миофункционални нарушения и терапия като основна част от говорната патология

Връзката между орофациалните миофункционални нарушения (ОМН) и говорните нарушения е обект на заслужено внимание тема. Тяхната етиология, симптоматика и съответната им терапия навлизат в сферата на логопедията като необходимо познание и умение от страна на специалиста. А широката разпространеност на ОМН във всички възрастови групи изисква информираност на родителите с цел превенция и дълготрайно лечение.

Обобщено и синтезирано са представени кои орофациални миофункционални нарушения водят до конкретни нарушения, в това число и комуникативни такива.

Какви орофациалните миофункционални нарушения (ОМН) се наблюдават спрямо възрастовия фактор?

1. Кърмаческа и ранна детска възраст:
– слаб или нарушен сукателен рефлекс; затруднения в ритъма сукане – дишане – гълтане
– продължително употреба на биберон и шише
– трудно захранване и преминаване към храни с твърда консистенция
– ларинго-фарингеален и гастроезофагеален рефлукс
– къса подезична връзка
– постоянно отворена уста
– нарушения на дишането по време на сън, скърцане със зъби

 

Източник: https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/?term=orofacial+myofunctional

Андриана Василева, логопед

http://bglogoped.eu

Какво знаем и не знам за късата подезична връзка?

 

Анкилоглосия е конгенитална орална аномалия, известна повече като къса юздичка или къса подезична връзка. Късият лингвален френулум се формира още по време на бременността, когато малка част от лигавична тъкан, която трябва да изчезне по време на развитието на плода, остава в долната част на езика, ограничавайки движенията му.

Орофациалните функции като сукане, дъвчене, преглъщане, както и говорната продукция, включваща дишане, фонация, артикулация и прозодика, могат да бъдат засегнати в различна степен в зависимост от морфологията на френулума (дълъг и тънък; къс и широк), както и от позицията му (мукозен – обхващащ само устната лигавица; гингивален – засягащ венците и др.).

В сферата на денталната медицина и ортодонтията широко използвана е класификация на Kotlow за видовете анкилоглосия. Тя се определя като се измерва разстоянието между върха на езика и мястото, където е „заловен“ френулумът. За норма се приема повече от 16мм дължина.

• Клас I: лека анкилоглосия – 12-16мм.
• Клас II: умерена анкилоглосия – 8-11мм.
• Клас III: тежка анкилоглосия – 3-7мм.
• Клас IV: пълна анкилоглосия – по-малко от 3мм.

Много хора с къса подезична връзка страдат от определени състояния без да знаят реалната причина за тях. При новородените се наблюдават трудности в кърменето и нарушаване на хранителния режим, което води до стрес за бебето и майката. При децата с къс лингвален френулум се отчитат проблеми с дъвкането и преглъщането, както и артикулационни нарушения (например липса или неправилна продукция на звуковете Р и Л). Това пряко засяга вербалното общуване, социалното и личностовото развитие на детето.

Важно е да се отбележи, че в детска възраст могат да се формират някои компесаторни стратегии. В качеството на пример са допълнителните движения на долната челюст, които подпомагат „вдигането“ на езика до алвеолите. Така трудните лингвоалвеоларни звукове Р и Л звучат акустично правилно.

Късата подезична връзка води до структурни и функционални промени в орофациалния комплекс:

• отворена позиция на устните за осъществяване на дишането през устата
• отваряне на долната челюст за увеличаване на въздушния поток и за по-добро устно дишане
• езикът остава в ниска позиция в устата в покой
• твърдото небце се стеснява и става високо
• стесняване на горната челюст
• стесняване на фаринкса

Описаните негативните промени в лицево-челюстните структури са причина за появата на:

• дентални заболявания
• ортодонтски нарушения – различни видове малоклузии, отворена захапка, кръстосана захапка и др.
• говорни нарушения
• неправилен начин на преглъщане и хранителни нарушения
• бруксизъм
• нарушения на съня – хъркане и обструктивна сънна апнея (OСA)
• дисфункция на темпоромандибуларната става

С оглед на познанията, свързани с нормалното развитие на новороденото, обикновено педиатърът пръв може да констатира наличието на къса подезична връзка и съответно да насочи родителите към специалист. С течение на времето, стоматологът или логопедът също могат да диагностицират т.нар. „недиагностицирания ограничител“.

Поставянето на диагнозата къса подезична връзка налага прилагането на френектомия. Това е хирургическа процедура, която разширява обема на движенията на езика; подобрява правилната му позиция в устата в покой, оралните функции и съответно говорната продукция.

При новородените късата подезична връзка се „срязва“ чрез специални ножици, спалпел или мекотъканни лазери. Хирургическата намеса при деца и възрастни, от своя страна, се изразява в частнично или напълно отстраняване на лингвалния френулум.

След оперативната намеса се налага прилагането на орофациална миофункционална терапия. Постоперативните упражнения са насочени към:

• развитието на нови мускулни движения на езика
• подобряването и увеличаването на кинестетичните усещания от движенията на езика и устните – къде и как точно се изпълняват в и/или извън устата
• повишаване на мускулната сила и издръжливост на езика

Някои медицински лица препоръчват орофациалната миофункционална терапия да стартира преди операцията. Така децата и/или подрастващите мога да започнат изграждането на новите праксисни умения без болка.

http://bglogoped.eu

 

Източници:

1. Kotlow LA. Ankyloglossia (tongue-tie): a diagnostic and treatment quandary. Quintessence Int 1999, Apr. 30(4): 259-262.
2. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC4765751/
3. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/28097623

Как изглежда „нормалното“ и как изглежда „дисфункционалното“?

Орофациалната система се състои от костни структури като лицеви и черепни кости, долна челюст, подезична кост, долночелюстна става и зъби, и мекотъканни структури като мускули на глава и шия, кожа и лигавица. Тези морфологични елементи на орофациалния комплекс образуват единна функционална система, която изпълнява заедно с първичните животоподдържащи функции – сучене, гълтане, дъвчене и дишане, и вторични функции – мимика и говор. Така зъбно-алвеоларната система е разположена в силовото поле между външен и вътрешен мускулен пояс. Този пояс трябва да е в баланс, както при покой, така и при функция. В случай че балансът се наруши, налице са зъбно-челюстни деформации и орофациални миофункционални нарушения

При „нормалното“ човешко лице носът, устните и брадичката са в права линия. То има хубави лицеви контури. Главата, вратът и тялото също са в права линия. Разбира се, генетичната предопределеност е основен фактор за разстежа и развитието на черепно-лицевите структури и мускули, но динамиката на локални функционални фактори също са определящи.

Когато устните не са в контакт без напрежение, а са постоянно отворени, брадичката „пада“ надолу и навътре. Устата „висва“ също надолу, като по този начин „бута“ лицевите мускули навътре. Очите са притворени и изглеждат „заспали“, а под тях може да има тъмни кръгове.  Носът става по-малък. Формира се т.нар. „синдром на дългото лице“. Горната устна става по-малка, докато долната – по-плътна. Твърдото небце се стеснява или става сводесто, което в последствие може да доведе до зъбно-челюстни деформации. Езикът не заема правилната поза в покой и обикновено остава в ниска позиция в устната кухина. По принцип езикът трябва да е в горната част, а върхът му трябва да бъде на около 6 мм (1/4″) зад горните предни зъби. При неправилна поза в покой езикът оказва продължителен натиск върху горните или долните зъби, а краищата му често застават между тях.

Освен че засяга правилното гълтане, физиологичният покой на езика е съществен и за дишането. „Дисфункционалната“ позиция на езика е причина за стесняване на проходимостта на горните дихателни пътища. Това води до устно дишане, говорни нарушения и нарушения на съня.

Източник: http://tonguethrust.com/

www.bglogoped.eu