Категория: Логопед

Орофациалната миофунционална терапия (ОМТ) включва две основни групи от упражнения, насочени към оралните (устни, език) и орофарингеалните (меко небце и др.) структури за постигането на сила, издръжливност и стабилност. 

Първият тип упражнения са т.нар. изометрични упражнения – при тяхното изпълнение няма видима промяна на мускулите, т.е. те не водят до движение на ставата, но генерират максимална сила срещу определено съпротивление. Пример за това е поставянето на върха на езика зад алвеоларния ръб (зад горните предни зъби) и след това повдигането на гърба на езика и поставянето му върху края на твърдото и началото на мекото небце. Първото движение се нарича още „anterior lingual pressure“, а второто съответно „posterior lingual pressure“. Както знаем, именно лингво-палаталното налягане е в основата на правилното преглъщане.

Друг пример може да бъде оказването на натиск с издаден напред език срещу шпатула. Това изометрично упражнение се препоръчва особено при дисфунцкия на темпоромандибуларната става (ТМД).

Вторият тип упражнения са изотоничните упражнения. Те се извършват с тежести. Пример е задържането на лъжица (пластмасова, на по-късен етап и метална) с устни за постигането на плътно затваряне на устните в покой. В хода на терапията може да се добавя и допълнителна тежест в лъжицата (захар, парченца шоколад, дори и стотинки).

Ефективността от описаните и още много други двигателни упражнения зависи от тяхната интензивност, честота и продължителност на изпълнение.

Орофациалната миофункционална терапия за деца предлага упражненията, адаптирани в игрова форма, със забавни наименования и изражения на лицата в огледалото, което е препоръчително за по-добър контрол.

Андриана Василева, логопед

http://www.bglogoped.eu

Източници:

1. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC5544365/
2. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/24612288

Алергиите водят до промени в лицево-челюстните структури при децата.

Алергиите при децата в днешно време са често срещано, но сериозно и изискващо вниманието ни явление. Определяни още като глобална епидемия, алергиите засягат имунната, дихателната и храносмилателната система.  

Респираторните алергии оказват силно негативно въздействие върху растежа и развитието на лицево-челюстните структури и съответно върху техните функции. С най-висока честота на засягане е дишането през носа и неговото компенсиране с устно дишане. Пример за това е алергичният ринит – възпаление на носната лигавица, което се свързва със затруднено дишане, сърбящ, течащ и запушен нос, кихане и зачервени очи.

Хроничният ринит най-общо се разделя на две основни групи – причинен от алергия и идиопатичен. Най-честите алергени са домашният прах, домашните любимци и полените, докато втората група ринити се причинява от лекарства и дори стрес.

Неразривната връзка „уста-тяло“ е най-добрият индикатор за цялостното здравословно състояние на човека. Алергиите в ранна детска връзка ни дават информация за имунната система на детето, както и ни предупреждават за бъдещата нужда от стоматолог и ортодонт. При по-тежки случаи – и от логопед, поради засягането на оралните органи и вторичното нарушение на говора.

Респираторните алергии затрудняват носното дишане и водят до постоянно дишане през устата. Изграждайки този патологичен навик, детето започва да седи с постоянно отворена уста, което нарушава посоката на развитие на долната челюст. Ето как орофациалните миофункционални нарушения се „появяват“ в клиничната картина на алергичните ринити. Езикът започва да седи в ниска позиция в усната кухина, за да „подпомогне“ физиологичното дишане, и съответно твърдото небце става високо и тясно. Допълнително, езикът оказва постоянен натиск върху зъбите, който се наблюдава по време на покой, на хранене и/или на говорене. Именно това причинява изместването и изкривяването на зъбите – проблем, дискутиран предимно като генетичен, но не толкова извествен и като фунционален.

Описаните промени на лицето, долната челюст, устните и езика и на техните функции не засягат единствено оралното здраве. Освен бавното, но постоянно влошаване на общото здравословно състояние на детето или възрастния, устното дишане води до хъркане и в краен случай – до обструктивна сънна апнея (ОСА). От своя страна, нарушенията на съня в детска възраст, имат сходна симптоматика с тази на хиперкинетичните разстройства (напр. синдром на хиперактивност с дефицит на вниманието) и на някои поведенчески нарушения.

Така орофациалните миофункционални нарушения (ОМН), независимо от тяхната етиология – алергична, структурна или функционална, се оказват предизвикателство не само за съвременните родители, но и за специалистите.

логопед Андриана Василева

Източници: https://dentalsleeppractice.com/medical-insights/chronic-rhinitis-sleep-dentist-warren-schlott/

Орофациалните миофункционални нарушения и терапия като основна част от говорната патология

Връзката между орофациалните миофункционални нарушения (ОМН) и говорните нарушения е обект на заслужено внимание тема. Тяхната етиология, симптоматика и съответната им терапия навлизат в сферата на логопедията като необходимо познание и умение от страна на специалиста. А широката разпространеност на ОМН във всички възрастови групи изисква информираност на родителите с цел превенция и дълготрайно лечение.

Обобщено и синтезирано са представени кои орофациални миофункционални нарушения водят до конкретни нарушения, в това число и комуникативни такива.

Какви орофациалните миофункционални нарушения (ОМН) се наблюдават спрямо възрастовия фактор?

1. Кърмаческа и ранна детска възраст:
– слаб или нарушен сукателен рефлекс; затруднения в ритъма сукане – дишане – гълтане
– продължително употреба на биберон и шише
– трудно захранване и преминаване към храни с твърда консистенция
– ларинго-фарингеален и гастроезофагеален рефлукс
– къса подезична връзка
– постоянно отворена уста
– нарушения на дишането по време на сън, скърцане със зъби

Източник: https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/?term=orofacial+myofunctional

Андриана Василева, логопед

http://bglogoped.eu