5 техники за ефективна работа с деца

Кои техники са ефективни при работа с деца?

Независимо дали сте родител или работите с деца, или и двете, вероятно в един или друг момент имате нужда от определени насоки и подкрепа, за да се чувствате удовлетворени и успешни в действията си спрямо малките-но-много-нас същества. 

Работата ми като логопед ме среща с различни случаи ежедневно, но именно тези индивидуалности определиха 5 основни техники, които се опитвам да следвам с постоянство и търпение. Въпреки трудностите, единствено тогава са налице положителните резултати в логопедичната терапия, а и в родителството. 

 

  1. Правилата са за всички.

За се чувства едно дете сигурно и в безопасност, налагането и спазването на определени правила, независимо дали вкъщи, в детската градина или в кабинетна среда, е от съществено значение. Съответно, родителят или терапевтът също трябва да спазват поставените граници и обещанията, които са дали на децата. По този начин се изгражда взаимно доверие, върху чията основа имаме свързване, а не йерархични взаимоотношения.

 

  1. Съдействам, а не контролирам.

Тази идея допълва предходната, като детето се научава на самодисциплина и постепенно да започва да вярва и разчита повече в/на себе си. В процеса на работа ние ставаме партньори и заедно преодоляваме трудностите, като при нужда и желание от страна на детето помагам. По този начин демонстрирам уважение и разбиране. В противен случай получавам „неползотворно“ подчинение (временно или пък обратното – абсолютна липса на такова) и негативизъм.

 

  1. Подкрепям, а не оценявам.

Обикновено след всяка завършена дейност или задача, независимо от същността й и съобразявайки се с възрстта на детето, задавам следния въпрос: „Как мислиш/чувстваш, че се справи?“. По този начин се опитвам да „покажа“, че самооценката и самочувствието не са нещо „външно“ и не би следвало грешките, които допускаме, да ни определят като личност. Те характеризират нашите действия, но не и нас самите като хора.

Изненадващо, много деца първоначално не могат да ми дадат отговор, но с времето се отпускат. Чак след това мога да изкажа деликатно своето мнение, което подкрепя или не тяхната (само)оценка. Наблюденията са ми, че след известен период децата се научават да бъдат по-себеосъзнати и спокойни, без да чувстват излишно чувство за вина и срам, които намаляват тяхното вредено любопитство.

 

  1. Самостоятелност, а не зависимост.

Никога не правя нещо вместо детето, ако то може да го направи само. Затова задачите пред детето е желателно да съдържат само една трудност. Така то има мотивацията да завърши започното, а и удовлетворението му от постигнатото след това е още по-голямо. В крайна сметка, всичко хубаво се постига с малки, но сигурни стъпки.

 

  1. Емоционална интелигентност

Изграждането на емоционална интелигентност у детето е въплътено и в предходните техники за ефективна  работа с деца. Въпреки това, важно е родителят/учителят/терапевтът да запомнят следното: ако има конфликт между мен и детето, то това говори за мой вътрешен, неразрешен емоционален проблем. Детето само го рефлектира. Ето защо контактът ни с дете, независимо от неговото естество, е двупосочен процес, който ни води към самопознанието и любовта към себе си.

Успех!

Андриана Василева, логопед