Психичните техники на един терапевт

 Наскоро ме попитаха какво правя, за да бъда пълноценна в работата си като терапевт, оставяйки настрана необходимите знания, обучения и професионален опит. Реших да споделя някои психични техники, като част от вас може би ще се припознаят като колеги, други ще усетят своите заслуги като мои учители, а за трети се надявам да се окаже и полезно. 

1. Визуализация – тази част на съзнанието (в частност на въображението) ми помага както в личен, така и в професионален план. Специално за логопедичните терапии често си „представям“ какво точно искам да постигна заедно с детето или възрастния, с когото работя в момента. По време на всяка визуализация „чувам“ подобряване на говорната продукция или точно съгласуване по род и число, или спокойно, с все по-малко напрежение и спазми самостоятелно изказване, или по-изразително и слято четене. Постепенно „виждам“ правилно дишане, правилна позиция на езика в покой, по време на говорене или преглъщане, изправена и със самочувствие стойка, правилен захват на молива или граматически и правописно издържани завършени задачи по писане. Внушавам си и усещането за повече взаимно доверие между мен, детето и родителите му, настъпващо спокойствие, внимание, отдаденост, разбиране и чиста радост. 

Освен  в дългосрочен план, визуализациите могат да бъдат насочени и към конкретен терапевтичен час от деня. Заедно с подготвянето на материалите, отделям няколко минути, в които мисловно сглобявам, разделям, описвам, променям поставените цели. За да се превърнат в реалност – най-добрата на този етап реалност. Но парадоксално или не, най-пълноценните ми терапевтични сесии се случват тогава, когато… 

психични-техники-терапевт

2. Пускам контрола… Да! Тази „болест“, този съвременен феномен или реакция на мозъка към бързотечното време е по-присъща на жените поради ред причини. Признавам, това е най-трудната част, на моменти дори непосилна за изпълнение от моя страна. Но! Въпреки старателно визуализираните и формулирани задачи, реакции и методи в главата ми, най-добрата терапия се случва тогава, когато пускам контрола, оставям егото настрана без право на възражения и коментари и се отпускам. Това неминуемо се усеща от детето (възрастния) и нещата стават леки, плавни и дори забавни. Така знанията ми се „адаптират“ спрямо начина на възприемане на пациента. Без вина, съжаления и жертвено поведение, което, за да бъда максимално искрена, е често срещана черта от психологическия профил на социалните професии. 

Разбира се, пускането на контрола не изключва първата точка. Процесите са взаимосвързани, защото нашите „положителни“ мисли се реализират тогава, когато сме сигурни, спокойни и уверени и обратното. Затова…

3. Изконно правило по време на срещата ми с всяко едно дете (възрастен) е… Да се засмее! Усмивката е най-голямата награда за мен, тъй като приятните емоции и преживявания се натрупват и запаметяват, а във времето асоциацията за нещо хубаво и весело, за свързаност бързо възниква в съзнанието.

Така че независимо какъв е клиничният случай, колко е сериозно това, над което работите и колко стени и предразсъдъци имате да разбивате, смехът е най-добрият лек! Всеизвестен факт, но се опитвайте да го прилагате всеки ден.

Запомнете, че Вярата, че може да се справите с даден случай, ще го превърне в успешен такъв. Няма как в дома ви, в офиса, кабинета или съзнанието ви да влезе човек, с когото не резонирате, с когото не се свързвате и привличате на някакво ниво. Затова терапевтичните срещи (и като цяло животът) са двустранен процес – ние сме учители или ученици и постоянно сменяме ролите си, за да се осъществи желаният обмен на знания и любов.

Андриана Василева, логопед