Методът Бутейко

Методът Бутейко

„Всички хронични болести и болки идват от липсата на кислород на клетъчно ниво“.

От самото начало орофациалният миофункционален терапевт се бори с постоянно отворената уста и дишането през устата. Двете главни цели на орофациалната миофункционална терапия са плътно затворени устни без напрежение и палатална позиция на езика в устата при покой. В случай обаче, че пациентът продължава с хроничното дишане през устата, резултатите биха били незадоволителни или за кратък период от време. Ето защо в обсега на орофациалната миофункционална терапия се включват упражненията за дишане на Бутейко. Методът е дело на руския учен и доктор Константин Павлович Бутейко през 60-те години на XX век. Той пръв доказва негативните въздействия върху човешкия организъм от хроничното, прекомерно силно и дълбоко дишане или алевеоларната хипервентилация.

Бутейко е изследвал и анализирал дишането на тежко болни хора. Той установява парадокса, че тези хора дишат дълбоко и силно, но въпреки това страдат от липса на кислород (О2). Отговорът на въпроса открива в т.нар. ефект на Бор (Bohr effect), според който, за да могат червените кръвни клетки да доставят кислород, е необходим въглероден диоксид (СО2). Така Бутейко прави заключението, че дълбокото дишане е причина за загуба на въглероден диоксид и свиване на кръвоносните съдове.  Това води до липсата на кислород и съответно до появата на астма и на други хронични заболявания.

„Намаляването на дишането до нормални стойности повишава количеството на въглероден диоксид, което е необходимо за снабдяването на тъканите с кислород.“

Методът Бутейко се състои от прости упражнения за дишане, достъпни за изпълнение по всяко време и навсякъде от съвременния човек. Основен инструмент в тях е т.нар. контрол пауза (Control Pause), който дава информация за относителното количество на кислород в тялото (CP (Control Pause) = Body O2 test).

Тестът се провежда след цялостна релаксация на тялото за около 5-7 минути, която води до естествено и спонтанно издишване. След това притиснете носа си с пръсти и се опитайте да задържите дъха си докато не изпитате необходимост да вдишате отново. Времето се отброява в секунди (breath holding time). Практиката показва, че в този момент се появяват първите неволеви движения на диафрагмата или опити за преглъщане. Последващото вдишване трябва да бъде спокойно, както в началото на теста.

Не задържайте прекалено дълго дишането си, за да увеличите времето на контрол паузата. Вдишването не би следвало да е дълбоко и силно или да отваряте устата си. Тестът трябва да е лесен за изпълнение и да не предизвиква стрес.

Статистиката показва, че контрол паузата (CP) при здрави хора от съвременното общество е около 20-30 секунди (Body O2). За сравнение хората, живеещи през първите десетилетия на XX век, показват като резултати 40-50 секунди. Контрол паузата при страдащите от хронични заболявания като бронхиална астма, хипертония, тревожни разстройства, паник атаки и други е общо под 20 секунди.

Част от дихателните упражнения на Бутейко са сходни на теста за контрол паузата. В интернет пространството има предствени упражнения с кратки и лесни инструкции за постигането на оптимално диафрагмено дишане през носа.

 

Източници:

http://buteyko.com/

1 thought on “Методът Бутейко”

  1. Много интересно! Ще потърся упражнения за диафрагмено дишане през носа.

Comments are closed.